Изх. № 12-00-39
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
В отговор на поставените въпроси относно прилагането на чл. 109 ДО ПК при установяване с ревизионен акт на задължения по ЗМДТ, Ви уведомяваме:
С разпоредбата на чл. 109, ал. 2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс е установен 5-годишен преклузивен срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
В същото време с чл. 171, ал. 1 ДОПК е установен петгодишен давностен срок за погасяване на публични задължения, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Аналози на тези разпоредби са чл. 111 и чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./. Съответните срокове по ДОПК и ДПК са еднакви и започват да текат от един и същ момент.
Правилото на чл. 111 ДПК следва да се тълкува не буквално, а като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на данъчни задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период /ежегодно или ежемесечно/, а еднократно при придобиване на имот /МПС/ или при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, подадената веднъж декларация служи за определяне на данъчното задължение за всяка следваща година, т.е. може да се счита, че за всеки данъчен период е подадена декларация.
В същото време ако прилагаме правилото на чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./, задълженията за данък върху недвижимите имоти /данък върху превозните средства/’ за 2002 г. и следващите не са погасени по давност, следователно няма пречка да бъде образувано производство за установяването им с ревизионен акт.
По аналогичен начин следва да се процедира и при установяване на данъчни задължения с ревизионен акт, за които не е подадена декларация, т.е. няма пречка да се установят данъчни задължения за 2002 г.
Извън горното, считаме, че няма пречка задълженията да бъдат определени с акт по чл. 107, ал. З ДОПК.
Горните аргументи за определяне на дължимият данък по ЗМДТ следва да се имат предвид и в случаите когато декларация по ЗМДТ въобще не е подадена, като следва да се счита, че предвид възникването на публичното задължение за
всяка година, задължението за подаване на декларацията също възниква всяка година.
В случаите, когато е подадена декларация по ЗМДТ с данни за имот, които не съответстват на получените от трети лица или администрации данни, подателят следва на основание чл. 103 от ДОПК да се покани да отстрани несъответствията между данните в подадената декларация и данните, получени от органите на общината. Несъответствието се отстранява с подаване на нова декларация по реда на чл. 103 от ДОПК. В случай, че лицето не подаде декларация по чл. 103, задължението следва да бъде установено по реда на чл. 107 от ДОПК или ревизионен акт.
В случаите, когато е подадена декларация по ЗМДТ с данни за имот, които не съответстват на получените от дирекция „Архитектура и ТСУ“ към общината, задължението следва бъде установено по реда на чл. 107 от ДОПК или ревизионен акт.
С оглед подпомагане на дейността на общината при определяне на задължения по ЗМДТ и прилагане на ДОПК, приложено изпращаме Ви за сведение Указание № 24-00-28/21.04.2007г., касаещо действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения.
Приложение: по текста
//
‘