прилагането на чл.113 от ЗДДС и ЗКПО

1_9/31.01.2011 г.
Чл.11, 113, 126 ЗДДС
Чл.18,22,265 от ЗКПО
относно: прилагането на чл.113 от ЗДДС и ЗКПО
Във връзка с Ваше запитване, постъпило с вх.№ …………. в Дирекция „ОУИ” – гр…………, изразяваме следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка дружеството Ви е регистрирано по ЗДДС и оказва посреднически услуги на търговци от Германия по повод извършвани от тях сделки по продажба на машини на територията на страната. Чуждестранните дружества са регистрирани за целите на ДДС в Германия. За извършената посредническа услуга и по повод дължимото възнаграждение германските търговци(продавачи на машините) са издали към Вас „кредитни известия за комисионна” за размера на дължимото възнаграждение, въз основа на които са превели съответните суми. Към запитването прилагате документи придружени с легализиран превод на български език.
Въпросът, който поставяте е как следва да бъдат отразени в счетоводството на дружеството посочените „кредитни известия за комисионни” за да бъдат спазени изискванията на ЗДДС и ЗКПО.
По прилагането на ЗДДС:
От описаната в запитването фактическа обстановка става ясно, че Вашето дружество оказва посреднически услуги на германски търговци, поради което следва да се приеме, че Вие имате качество на доставчик (чл.11, ал.1 от ЗДДС), а съответния чуждестранен търговец – това на получател на доставка на услуга. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117 от закона. В ЗДДС не е установено задължение получателя по доставката да издава данъчния документ.
Видно от чл.113, ал.7 от ЗДДС доставчикът може да упълномощи писмено друго лице да издава фактури от негово име. Доколкото приложените кредитни известия за комисионна не отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС, считаме, че не сме в посочената хипотеза.
За извършените от Вас доставки на услуги следва да издадете фактура към чуждестранните получатели независимо от това, че същите са издали документ за размера
на дължимите от тях възнаграждения. Издадените от вас фактури се отразяват в дневника за продажбите по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС. Ако дружеството Ви погрешно е отразило в дневника за продажбите документитеиздадени от чуждестранните получатели, считаме, че за същите е необходимо да се направи корекция по реда на чл.126 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.113, ал.11 от ЗДДС ( нова-ДВ, бр.94 от 2010 г.), считано от 01.01.2011 г. фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.
По прилагането на ЗКПО:
Въз основа на фактическата обстановка, изложена с писмото, във връзка с извършване на посочените услуги, изразяваме само принципно становище по прилагането на ЗКПО:
Корпоративния данък се определя на основата на данъчния финансов резултат определен по реда на чл.18 и чл.22 от ЗКПО, след преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда определен в корпоративния закон. Формирането на счетоводния резултат се извършва като се спазват разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Счетоводен стандарт 18 „Приходи” определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки в т.ч. извършването на услуги.
В т.7.1 и т.7.2 от СС 18 “Приходи” е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;
б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката;
в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи;
г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Цитираните норми показват, че законосъобразното отразяване на приходите в счетоводството на дружеството има отношение към правилното определяне на размера на данъчния финансов резултата, респ. на корпоративния данък.
Съгласно чл.265 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл.182 от Закона за данък върху добавената стойност.

Оценете статията

Вашият коментар