Изх. № 24-34-201
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО:Относно: Прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 14 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ).
Уважаеми господин ….,
Във връзка с Ваше писмо до ТД на НАП – гр. София, препратено по компетентност, чрез Дирекция „ОУИ“ – гр. София, в ЦУ на НАП и заведено с вх. № /09.03.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 14 от ЗДДФЛ (Обн. ДВ, бр. 95/2006г., в сила от 01.01.2007г.) не са облагаеми застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „застрахователно обезщетение“ е застрахователно обезщетение по смисъла на Кодекса за застраховането.
На основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно обезщетение или сума. Видно от цитираната разпоредба, понятията „застрахователно обезщетение“ и „застрахователна сума“ следва да се разграничават. По смисъла на КЗ, застрахователно обезщетение се изплаща при настъпване на застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане, като редът за това е регламентиран в чл. 208 от глава деветнадесета (Имуществено застраховане) на КЗ.
При настъпване на застрахователното събитие по застраховка „Живот“ застрахователят не изплаща обезщетение, а застрахователна сума или част от нея. съгласно условията на застрахователния договор (чл. 238, ал. 1 от глава двадесет и първа на кодекса – Застраховки „Живот“ и „Злополука“).
Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 13. ал. 1, т. 14 от ЗДДФЛ е неприложима в описания от Вас случай, касаещ изплащането на застрахователна сума по договор за застраховка „Живот“, за премиите/вноските по която е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19. ал. 2 от същия закон.
На основание чл. 38, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ. брутната сума на облагаемите доходи по застраховки „Живот“, съответстваща на частта от вноските/премиите, за които е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19, подлежи на облагане с окончателен данък. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, ставката на окончателния данък е в размер 15 на сто, а в случаите на получаване на суми след изтичане на срока на договора за застраховка ,.Живот“, който е 15 или повече години – размерът на данъка е 7 на сто.
На основание чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ, застрахователят следва да удържи и внесе окончателния данък в срок до края на месеца, следващ месеца, през който доходът е придобит от физическото лице. Същият установява частта на необлагаемите доходи по чл. 38, ал. 9 от закона въз основа на писмена декларация, предоставена от физическото лице – носител на задължението за данъка.
//
‘