Изх. № 24-34-178
Дата:16.04.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 27, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 27, ал. 2.
Относно: Прилагането на чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
По повод Ваше писмено запитване до ТД на НАП …., препратено по компетентност в ЦУ на НАП за становище по първия поставен въпрос, заведено с вх. № 24-34-178 от 12.12.2012 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа обстановка като физическо лице сте закупили с банков кредит недвижим имот на стойност 47 000 лв., който не е съпружеска или имуществена общност. Във връзка с прилагането на чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), поставяте въпрос как следва да се определи документално доказаната цена на придобиване на имуществото и по-конкретно включват ли се в нея лихвите, месечната такса за обслужване на кредита и застраховката „Живот”, плащани по договора за кредит с банката и как следва да се процедира със същите платени преди или след 01.09.2012 г. (датата на която активът е прехвърлен в предприятието на ЕТ по реда на чл. 27 от ЗДДФЛ)?
На първо място следва да се поясни, че при регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице – едноличният търговец няма собствена правосубектност. Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка (никой не може да договаря сам със себе си). В тази връзка, за данъчни цели, в чл. 27 от ЗДДФЛ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическото лице за стопанската му дейност като ЕТ. От описаното в писмото не става ясно какъв е характера на дейността Ви като едноличен търговец, но е посочено, че въпросният недвижим имот ще бъде отдаван под наем. Предвид факта, че за доходите от наем на физически лица е предвиден друг ред за формиране на облагаем доход и на годишна данъчна основа, възниква въпроса доколко коректно е в случая прилагането на чл. 27 от ЗДДФЛ. Тъй като отговорът на този въпрос не може да се извлече на база предоставената от Вас информация, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
?не са в режим на съсобственост, или
?са част от съпружеска имуществена общност.
Вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване (чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ). В този смисъл при завеждането на актива в предприятието не се вземат предвид разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти от ЕТ. Препратката, направена към Закона за корпоративното подоходно облагане в чл. 26, ал. 1 на ЗДДФЛ има отношение към формирането на облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец. В този смисъл правилата на ЗКПО могат да бъдат прилагани спрямо въпросното имущество едва след завеждането му в счетоводството на предприятието по документално доказана цена на придобиване.
Документално доказаната цена на придобиване следва да се формира по един и същ начин за целите на ЗДДФЛ, независимо дали става въпрос за прилагане на чл. 27, ал. 2 или на чл. 33, ал. 6, т. 1 от закона, където това понятие се употребява. Иначе казано и в двата случая документално доказана е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта, като в нея не се включват лихви, такси и други разходи на физическото лице, свързани с обслужването на банков кредит, включително когато средствата по кредита са използвани за закупуването на вещта.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘