Прилагането на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с доходите от дейността на преводачите.

Изх. № 15-00-11
Дата: 06.04.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 29
Относно: Прилагането на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с доходите от дейността на преводачите.
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 15-00-11/13.03.2009 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте задължени да посочвате Вашите данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви. В запитването Ви не са описани всички факти и обстоятелства имащи отношение към данъчното облагане на физическите лица, поради което изразявам следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се прилага при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността.
На основание чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и
науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално
осигуряване.
Следователно, ако преводачите отговарят на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, същите следва да се считат за лица, упражняващи свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Възможно е доходите на лицата да са придобити по извънтрудови правоотношения. В тази връзка, приложима е дефиницията, дадена в § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, според която извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са:

правоотношенията, които не могат да се дефинират като трудови
правоотношения;

правоотношенията,коитонемогатдаседефинираткато
правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия,
по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Следователно, ако упоменатите в писмото Ви доходи не са от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, нито от упражняване на свободна професия по §1, т. 29 от ДР на закона, същите биха могли да се квалифицират като доходи от извънтрудови правоотношения на физическо лице, което не е едноличен търговец.
Имайте предвид, че разпоредбата на чл. 29, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ, с която са определени разходи за дейността 40 на сто – за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия. Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. Следователно, не винаги придобитите от физическите лица доходи за направени от тях преводи могат да се квалифицират като авторски възнаграждения.
Безспорно в чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), като обект на авторското право са посочени преводите и
преработките на съществуващи произведения и фолклорни творби. Имайте предвид, че изразяването на становище по този закон е извън правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В този смисъл, за отговор на поставения от Вас въпрос, касаещ прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАПСП, следва да се обърнете по компетентност към Министерство на културата.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар