Прилагането на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 24-34-215 Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Уважаеми господин
По повод Ваше писмо до Дирекция „ОУИ“ – гр. София, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № /09.03.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Разпоредбата на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се прилага при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността.
На основание чл. 29. т. 4 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 35 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираниге оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) сасамоосигуряващиселица посмисълана Кодексаза социално осигуряване.
Следователно, ако дейците на културата, образованието, изкуството и пачката отговарят на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, същите следва да се считат за лица. упражняващи свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са:
•^ правоотношенията, които не могат да се дефинират като трудови
правоотношения;
•^ правоотношенията,коитонемогатдаседефинираткато
правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Следователно, ако упоменатите в писмото Ви правоотношения не са трудови по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, нито са със лица упражняващи свободна професия по §1, т. 29 от ДР на закона, същите могат да се квалифицират като извънтрудови правоотношения, при условие, че с тях се цели постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Имайте предвид, че разпоредбата на чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ, с която са определени разходи за дейността 70 на сто – за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия или занаят по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗДДФЛ. Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на
зддфл).
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗКПО,“авторски и лицензионни
възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
Във връзкас прилагането начл. 29, т. 1 отЗДДФЛ заавторски лицензионни възнаграждения се смятат и доходите от продажба на изобретени/ произведения на науката, културата и изкуството от техните автори.
//

Оценете статията

Вашият коментар