Изх. № 24-31-80
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Прилагането на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), в редакцията на закона, действаща през 2004 г. и 2005 г.
По повод Ваше писмо, постъпило в Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ……………….. г., Ви уведомявам за следното:
На основание чл. 2, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм., ДВ, бр. 105/22. 12. 2006г.), в редакцията на закона действаща през 2004 г. и 2005 г., местните юридически лица се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО. Най-общо, патентният режим на облагане се прилага, когато едновременно са налице условията, визирани в чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ(отм., ДВ, бр. 95/2006г.), а именно: извършване на дейност, посочена в чл. 31 и 32 от закона и годишен оборот за предходната година до 50 хил. лв. От друга страна, в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ е предвидено изключение, при наличието на което облагането с окончателен годишен (патентен) данък не се прилага, независимо от наличието на цитираните условия. При прилагането на това изключение, следва да се съобразите с редакцията на разпоредбата, действаща за съответния данъчен период.
2004г.
Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ (изм. – ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.), когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейността по чл. 30. ал. 1 от закона и е образувало ново предприятие или е предприело дейност със същия или сходен предмет и сумарният оборот на двете е повече от 50 хил. лв. за 12 последователни месеца, от следващата календарна година за предприятието или дейността не се прилага ал. 1 . В този случай за новообразуваното предприятие или дейност се прилага общият ред на облагане от следващата данъчна година. Следователно, за да се приложи цитираната разпоредба в конкретния случай е необходимо лицето (ООД ………………“) да е прекратило дейност, подлежаща на
облагане с окончателен годишен (патентен) данък и едновременно с това да е образувало ново предприятие (ЕООД) в рамките на 12 последователни месеца. В случай, че тези обстоятелства не са налице кумулативно разпоредбата на чл. 30. ад. 2 от ЗОДФЛ е неприложима за новообразуваното предприятие.
2005 г.
Съгласно чл. 30. ал. 2 от ЗОДФЛ (изм. – ДВ, бр. 108 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), когато в рамките на 12 последователни месеца едно лице е прекратило дейност по чл. 30, ал. 1 и/или е образувало ново предприятие, което извършва дейност по чл. 31 и 32, и сумарният оборот на двете е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за предприятието не се прилага ал. 1. В тези случаи за новообразуваното предприятие се прилага общият ред на облагане от началото на текущата данъчна година. Очевидно, прилагането на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ в цитираната редакция е възможно при наличието на една от следните две хипотези:
1. Едно лице е прекратило дейност подлежаща на облагане с окончателен
годишен (патентен) данък и е образувало ново предприятие, което извършва дейност по
чл. 31 и 32 от закона и сумарният оборот на двете е повече от 50 хил. лв. за 12
последователни месеца; или
2. Едно лице е образувало ново предприятие, което извършва дейност по чл. 31 и
32 от закона и сумарният оборот на двете е повече от 50 хил. лв. за 12 последователни
месеца.
При наличието на една от двете хипотези за текущата данъчна година (2005 г.) новообразуваното предприятие не следва да се облага с окончателен годишен (патентен) данък, а по общия ред.
Предвид гореизложеното и описаната в писмото Ви фактическа обстановка, считам че е налице правно основание за прилагане на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ по отношение на предприятията, образувани през 2005 г. от юридическото л^ще ООД „…………………“.
//
РЕШЕНИЕ № 3284 ОТ 29.03.2007 Г. ПО АДМ. ДИзх. № 9363/2006 Г., I ОТД. НА ВАС
Чл. 23, ал. 2, т. 24 ЗКПО Чл. 30, ал. 1 ЗОДФЛ
Върховният административен съд на Република България – Първо “А“ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА КОЦЕВА ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА РУМЯНА МОНОВА
при секретар Магдалена Михайлова и с участието на прокурора Македонка Поповска изслуша докладваното от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА по адм. дИзх. № 9363/2006 г.
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за върховния административен съд във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.), във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния ^процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Варна при ЦУ на НАП и от “Папилио“ – ЕООД – гр. Русе чрез пълномощника му адв. Павлов, срещу решение № 919 от 19.07.06 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дИзх. № 1333/2005 г.
В касационната жалба на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ – ф. Варна при ЦУ на НАП се твърди, че решението на ВОС в частта му, в която е отменен ДРА, е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 2186, ал. 1, б. “в“ ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. Съдът погрешно е приел, че при определяне себестойността на продукцията данъчният орган е приложил разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДПК. Констатацията в ДРА за недоказани разходи се основава на изготвените от самото данъчно-задължено лице справки. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ДРА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – “Папилио“ – ЕООД – гр. Русе оспорва касационното жалба по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Павлов.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
В касационната жалба на “Папилио“ – ЕООД се твърди, че решението на ВОС, в частта му, в която Ш отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА, е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че дружеството следва да бъде обложено с патентен данък за 2003 г., тъй като няма изискуемия оборот по чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ. При прехвърлянето на предприятието на ЕТ по реда на чл. 15 от ТЗ, приобретателят приема всички активи, т.е. и оборота. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в т. ч. в частта за присъдените на ответника разноски и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Варна при ЦУ на НАП – не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо “А“ отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби като подадени от надлежни страни в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.), са допустими.
Предмет на съдебен контрол в производството пред ВОС е бил ДРА № 481/13.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД – гр. Русе, потвърден с решение № 733/18.08.2005 г. на регионалния данъчен директор при РДД – гр. Варна.
За отхвърли жалбата на “Папилио“ – ЕООД срещу частта от ДРА, в която за 2003 г. са определени задължения за внасяне на патентен данък по чл. 31, ал. 1, т. 6, б. “б“ от ЗОДФЛ, чл. 31, ал. 1, т. 7, б. “п“ от ЗОДФЛ, чл. 31, ал. 1, т. З, б. “б“ от ЗОДФЛ и чл. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ, Варненският окръжен съд е приел, че
по отношение на ревизирания данъчен субект са налице условията на чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ за облагане с окончателен годишен патентен данък. Не се спори между страните по делото, че дружеството е осъществявало дейности по чл. 31 и чл. 32 от ЗОДФЛ. Не се спори също така, че дружеството през 2002 г. не е реализирало приходи. Съгласно чл. 27 от ЗОДФЛ, към момента на прехвърлянето на предприятието на ЕТ “Стоян Стоянов – Папилио“, следва да се определят неговите задължения по глава VIII от закона. От това следва, че реализираните от ЕТ приходи не се прехвърлят на приобретателя по сделката. Тъй като физическото лице, осъществявало дейност като ЕТ и дружеството са с различен правен статус, не може да се приложи и разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ.
За да отмени ДРА, в частта му, в която е увеличен финансовият резултат за 2003 г. със сумата 46 006,16 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 24 от ЗКПО и допълнително е определен корпоративен данък, съдът е приел, че чрез заключението на ССЕ е доказано редовно водено от жалбоподателя счетоводство и съпоставимост на приходите и разходите.
I. По касационната жалба на “Папилио“ – ЕООД.
Според настоящия състав на Върховния административен съд, първо “А“ отделение, жалбата на дружеството е основателна. Неправилен е изводът на окръжния съд, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОДФЛ за 2003 г. “Папилио“ – ЕООД като местно юридическо лице с годишен оборот за предходната година до 75 000 лв. следва да се облага с окончателен годишен (патентен) данък за дейностите, посочени в чл. 31 и чл. 32 от закона. Безспорно е установено по делото, че с решение № 2954 от 16.12.2002 г. на Русенския окръжен съд е вписано по партидата на дружеството прехвърлянето на предприятието на ЕТ “Стоян Стоянов – Папилио“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по силата на договор за продажба на ^^предприятието на ЕТ на осн. чл. 15 от ТЗ. Безспорно е установено също така, че към момента на продажбата ^^на предприятието на ЕТ, приходите от продажби, реализирани от ЕТ, са в размер на 182 721,20 лв. и същият е регистриран по ЗДДС. За 2002 г. “Папилио“ – ЕООД няма реализирани приходи от продажби, което е видно от ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО. Обект на всяка сделка, имаща за предмет търговското предприятие като цяло, е съвкупността от имуществени права, задължения и фактически отношения, свързани с осъществяваната търговска дейност. При това положение годишният оборот от дейността на прехвърленото търговско предприятие не може да не се вземе предвид при решаването на въпроса дали дружеството-правоприемник ще се облага през следващата година по реда на глава XIV от ЗОДФЛ или по общия ред. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ, предвижда, че ако лицето в рамките на 12-месечния период е прекратило дейността си по ал. 1 и е образувало ново предприятие или е предприело дейност със същия или сходен предмет и сумарният оборот на двете е повече от 75 хил. лв. за 12 последователни месеца, от следващата календарна година за предприятието или дейността не се прилага ал. 1. В този случай за новообразуваното предприятие или дейност се прилага общият ред на облагане от следващата данъчна година. Според констатациите в ДРА, ЕТ е прекратил дейността си към момента на прехвърлянето на предприятието и е заличен от търговския регистър на осн. чл. 60а, т. 1, предл. първо от ТЗ. Едноличен собственик на капитала на регистрираното в края на 2002 г. ЕООД е същото физическо лице, което е осъществявало търговската дейност като ЕТ. Следователно, съгласно цитирания законов текст, значение има сумарният оборот за предходната година, който безспорно е над 75 000 лв. И в хипотезата на правоприемство в резултат на прехвърляне на предприятието, когато същата търговска дейност продължава се осъществява от нов правен субект, по аргумент на чл. 30, ал. 2 от ЗОДФЛ, сумарният годишен оборот за предходната година би следвало да се вземе предвид. Изискването на чл. 27, т. 2 от ЗОДФЛ не обосновава друг извод. Тази законова норма регламентира момента, към който се определят данъчните задължения на ЕТ за съответната година, в която е прехвърлено предприятието му и това е датата на вписване на решението за прехвърляне в търговския регистър.
Поради изложеното, решението на ВОС в тази част като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и на осн. чл. 40, ал. 2, предл. последно от ЗВАС, да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА.
II. Жалбата на директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ – ф. Варна при
ЦУ на НАП е неоснователна, поради следните съображения:
Видно от констатациите в мотивите на ДРА, при извършената данъчна ревизия след проверка на първичните счетоводни документи и отразяването им по водените от дружеството счетоводни регистри не се установяват различия по отношение на декларираните и осчетоводени приходи и разходи. Същите са определени съгласно чл. 17 от ЗСч (“Разходите и приходите се класифицират и представят във финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти“) и отнесени към съответните счетоводни сметки при спазване изискванията на Националния сметкоплан. Проследени са записванията и движението по сметка 501 (каса). Съответните движения са отразени правилно и няма констатирани нарушения и несъответствия. Спазени са изискванията на чл. 4 от ЗСч, установяващ основните счетоводни принципи. Извършена е проверка на първичните счетоводни документи и счетоводните регистри за отчитане на разходите по икономически елементи. С оглед тези констатации данъчният орган е приел, че данъчната основа за облагане с преки данъци по ЗКПО не следва да се определя при условията на чл. 109, ал. 1 от ДПК. От заключението на ССЕ отново се потвърждава, че закупените от дружеството материали и съответно
‘
изразходваните такива са счетоводно отразени по сметка 302 при спазване изискванията на чл. 9, ал. 1, т. З и чл. 12 от ЗСч, както и НСС 2. Вложените в производството материали за изработваните от дружеството продукти са отчетени в аналитичните счетоводни регистри на сметка 302 за всяка една продажба, за която има издадена фактура. По същия начин срещу изписаните строителни материали са отчетени приходи от строително-монтажни работи, за които са издадени фактури. Продажбите на физически лица, за които не са издадени фактури, са маркирани на ЕКАПФ. Тези материали са отчетени като намаление на наличните материални з’