Изх. № 94-Ч-5
Дата: 04.07.2008 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6.
Относно: Прилагането на чл. 4 и 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-Ч-5/06.06.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в запитването Ви данни, сте унгарски гражданин, който живее и работи в България. Имате постоянен адрес в България и пребивавате повече от 183 дни в страната. Посочили сте също, че в България осъществявате основната си трудова, професионална и стопанска дейност и всичките Ви доходи са получени в страната. Твърдите, че нямате никакви доходи от Унгария, като е възможно през 2008 г. да получите такива. В тази връзка, поставяте въпроси – къде ще бъдат обложени тези доходи – в България или в Унгария и считате ли се за местно лице, съгласно българското законодателство.
На основание чл.4 от ЗДДФЛ,местнофизическо лице,безогледна гражданството, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– 2 –
-чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Предвид цитираните разпоредби и с оглед описаните в запитването Ви факти, Вие се считате за местно физическо лице по смисъла на българското законодателство.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Следва да имате предвид, обаче, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложима е Спогодбата между Република България и Република Унгария за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (Обн. ДВ, бр. 93 от 20 октомври 1995 г.).
Съгласно чл. 4, ал. 1, б. „а“ от цитираната спогодба едно лице е местно лице на България, когато то подлежи на данъчно облагане в нея съобразно българското вътрешно законодателство. Доколкото, при описаната фактическа обстановка, сте придобили качеството „местно лице“ на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, Вие ще се считате за местно лице на България и по силата на чл. 4, ал. 1 от СИДДО между нашите две държави. Възможно е, обаче, Унгария също да Ви третира като свое местно лице на основание вътрешно си законодателство. При това положение чл. 4, ал. З от спогодбата предвижда няколко разграничителни критерия, които да обосноват правото на България или Унгария да третират едно лице като свое местно лице.
Първи разграничителен критерий в спогодбата е лицето да разполага с постоянно жилище в едната от двете държави. За постоянно жилище се счита къща, апартамент или друго помещение, използвано за жилище, независимо дали е собствено или наето за постоянно/продължително. Единственото условие тук е това жилище да е на разположение на лицето постоянно/продължително и да няма временен характер. Ако лицето разполага с такова жилище и в двете държави (Унгария и България), то ще се счита за местно лице на държавата, с която личните и икономическите му връзка са по-близки. Това обстоятелство следва да се анализира през призмата на концепцията за „център на жизнени интереси“.
Следва да се отбележи, че както вътрешният закон, така и СИДДО с Унгария, залагат близки по своята същност елементи в значението на понятието „център на жизнени интереси“. В този смисъл, доколкото е възможно да се определи, че Вашия център на жизнени интереси е в България по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, то това би съвпаднало с тълкованието на това понятие и по смисъла на СИДДО с Унгария. Все пак в конкретния случай следва да се вземе предвид и семейното Ви положение (т.е. в коя държава пребивава Вашето семейство – съпруг, партньор, деца до 18 г.), тъй като това е един от двата водещи елемента на критерия „център на жизнени интереси“. Видно от горното, в конкретния случай не разполагаме с достатъчно данни, за да определим еднозначно на коя държава сте местно лице по смисъла на СИДДО с Унгария, макар по силата на ЗДДФЛ да сте местно лице на България.
– 3 –
В заключение следва да имате предвид, че ако анализирайки последователно всички изброени no-горе критерии, предвидени в СИДДО с Унгария, фактите сочат, че Вие сте местно лице на България, то и световния Ви доход (включително доходите от Унгария) ще се облагат в България. Имайте предвид, че е възможно според спогодбата доходът, който ще получите през 2008 г. да подлежи на облагане в Унгария. В този случай, приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане зависи от вида на конкретният доход – от независими лични услуги, от трудови правоотношения, директорски възнаграждения или друг вид доход.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’