Изх. № 92-00-1227
Дата: 14.05.2008 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4;
ЗМДТ, чл. 60, ал. 5.
В отговор на поставените от Вас въпроси относно прилагането на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ и по-конкретно относно преустановяване на облагането с данък върху превозните средства на багажно ремарке, на което регистрацията в „КАТ-ПП“ е прекратена по искане на собственика след деклариране, че същото ще се съхранява в частен имот, Ви уведомяваме:
Новата ал. 4 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2007 г., изисква за преустановяване на облагането на превозно средство, което няма да се ползва, собственикът да върне свидетелството за регистрация до края на предходната година и да представи удостоверение за разкомплектоване. Прекратяването на облагането с данък настъпва при кумулативното наличие на следните две условия: прекратяване на регистрацията на ПС в „КАТ-ПП“ и представяне на документ, удостоверение, издадено от компетентно лице по чл. 12, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, че превозното средство е предадено за разкомплектоване.
С приемането на тази разпоредба се цели чрез финансови стимули да се мотивират собствениците на излезли от употреба превозни средства да ги предават на специализирани центрове за разкомплектоване. Начинът на нормативното й претворяване, обаче, постави много въпроси относно прилагането й.
На първо място се поставя въпроса относно определяне на регулативния обхват на разпоредбата, т.е. по отношение на кои категории превозни средства е регламентирано задължение за предаване за разкомплектоване. По силата на § 2, ал. 2 от ДР на ЗДвП условията и редът за събиране, предаване, съхраняване и разкомплектоване на пътните превозни средства, снети от отчет, се определят от Министерския съвет, който за целта е приел Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства /обн. ДВ. бр.104 от 26.11.2004 г., в сила от 01.01.2005 г., НИТОМПС/. Според чл. 2 наредбата се прилага за моторните превозни средства от категория L2, L4 , М1 и N1 по смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗДвП /чл. 2/, вкл. тези от тях със специално предназначение /чл. З/, за излезлите от употреба МПС от същите категории и за компоненти и материали от тях. Превозните средства от категории L2 и L4 са триколесни моторни превозни средства с конструктивна максимална скорост до и над 50 км/ч независимо от вида на задвижването, от категория М1 – леки автомобили и от категория N1 – МПС, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.; поради което изискването за разкомплектоване се отнася само до тези категории превозни средства.
Що се отнася до поставения в писмото конкретен въпрос – изискване за предаване за разкомплектоване е установено за мотори с три колела, видно от чл. 2 на наредбата, но според нас липсва такова по отношение на ремаркетата, вкл. багажни такива, които попадат в категория О – чл. 149, ал. 1, т. 5 ЗДвП.
Необходимо е, освен казаното, да поясним, че дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци могат да се извършват само от лица, които притежават разрешение, издадено по реда на чл. 37 ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда /чл. 12, ал. 1 ЗУО/.
Освен относно категориите превозни средства регулативния обхват на разпоредбата следва да се уточни и относно хипотезите, при които за дерегистрирани в „КАТ – ПП“ превозни средства следва да се изисква представянето на удостоверение за предаване за разкомплектоване. В чл. 143, ал. 6, 7 и 8 ЗДвП и чл. 18 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, са уредени няколко основания за прекратяване на регистрацията на МПС, освен предаване за разкомплектоване -напускане на страната, писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател – за превозно средство, неподлежащо на възстановяване или разкомплектовано за продажба на части от застрахователя, предаване на превозното средство за съхранение на определени за това места, включително частни имоти, за което собственикът подава декларация по образец и др. В тези случаи облагането с данък се прекратява след прекратяване на регистрацията за движение на ПС, без да се изисква представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване, тъй като на облагане с данък съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ подлежат само регистрираните за движение в страната превозни средства. Спорен е момента с прекратяване на облагането при предаване на превозни средства за съхранение в частни имоти, но при обхващането на тези случаи от чл. 60, ал. 5 ЗМДТ /унищожени ПС/, според нас трудно може да се поддържа становището, че и в тези случаи следва да се изисква удостоверение за разкомплектоване.
На второ място разпоредбата /чл. 58, ал. 4 ЗМДТ/ влиза в противоречие с чл. 60, ал. 5 ЗМДТ, по силата на която данък не се дължи за превозните средства, които са унищожени, след представяне на удостоверение от компетентен орган. Според този текст задължението се преустановява от месеца, следващ месеца на унищожаването на превозното средство. Противоречието е по отношение на условията и момента на прекратяване на облагането, тъй като и двата текста обхващат в регулативния си обхват превозните средства, приети за разкомплектоване /§ 1, т. 18 от ПЗР на ЗМДТ – легално определение на „унищожени превозни средства/ . Становището ни относно момента на прекратяване на облагането е, че правилото на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ следва да се прилага във всички случаи на „унищожени” превозни средства,
т.е. и спрямо превозните средства, приети за разкомплектоване.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘