КСО – чл. 5, ал. 3, чл. 10 и чл. 94, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
ДОПК – чл. 82, ал. 3 и чл. 871 ал. 5
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ” – …от 02.11.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
В писмото си посочвате, че до 19.05.2011 г. сте осигуряван по договор за управление и контрол в качеството Ви на управител и едноличен собственик на „Х” ЕООД. От 20.05.2011 г. с Решение на едноличния собственик на капитала сте освободен като управител и едновременно с това са избрани други две лица да управляват и представляват дружеството, като тези обстоятелства са вписани в Търговския регистър.
От момента на освобождаването Ви като управител не извършвате лично трудова дейност по управлението на дружеството, както и всякаква друга трудова дейност. Във връзка с подадено от Вас заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възрастот РУСО – …… изискват да им представите декларация за прекратяване на регистрацията си като самоосигуряващо се лице, подадена в ТД на НАП – … с аргумента, че щом не се осигурявате по договор за управление и контрол, сте самоосигуряващо се лице.
Въпросът, който задавате, е: При положение, че не сте подавали декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице, как бихте могли да предоставите такава за прекратяване на дейността си?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
От цитираната разпоредба следва, че прекратяването на осигуряването е материално-правна предпоставка за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. за да бъде отпусната пенсия е необходимо да бъде прекратено осигуряването на лицето. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Според възприетата практика от съдилищата в Република България такова прекратяване е налице, когато лицето не работи и не се счита за осигурено на нито едно от основанията по чл. 4 от КСО /след 01.01.2010 г. и по чл. 4а, ал. 1 от КСО/ поне един работен ден.
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
За да упражнят придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО (самоосигуряващи се лица) следва да са изпълнили условието за прекратяване на осигуряването, изведено в чл. 94, ал. 1 от КСО. Тъй като в съответствие с възприетия от законодателя принцип за задължителност на осигуряването, то е задължително при упражняване на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, за да има прекратяване на осигуряването, е необходимо да бъде прекратена и съответната трудова дейност от лицата.Съгласно чл. 1, ал. 2 от горепосочената наредба започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От изложеното е видно, че задължението за подаване на декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ в компетентната ТД на НАП възниква при започване/възобновяване или при прекъсване/прекратяване на всяка една трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. Следователно в хипотезата, когато самоосигуряващото се лице не е упражнявало дейност в това качество, то няма и задължение да декларира обстоятелството, че не е започвало дейност.
До 31.12.2005 г. съгласно действащата до тази дата разпоредба на чл. 5, ал. 3 от КСО юридическите лица, клоновете им и едноличните търговци се регистрираха в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в 7-дневен срок от вписването им в съдебния регистър или от акта за учредяването им. Самоосигуряващите се лица също се регистрираха в ТП на НОИ в 7-дневен срок от започване на дейността. От 01.01.2006 г. с влизане в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и изменението на чл. 5, ал. 3 от КСО отпадна задължението на юридическите лица, клоновете им и на едноличните търговци да се регистрират като осигурители, а на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО като самоосигуряващи се лица в териториалните поделения на НОИ. Според новата редакция на чл. 5, ал. 3 от КСО, в сила от 01.01.2006 г., регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на НАП по чл. 80, ал. 1 от ДОПК.
В чл. 82 от ДОПК е въведено служебно вписване на данните за задължените лица в регистъра на НАП. Съгласно чл. 82, ал. 3 (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) от ДОПК данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
На всяко регистрирано лице в НАП се открива данъчно-осигурителна сметка (чл. 87, ал. 1 от ДОПК). В чл. 87, ал. 5 от ДОПК е създадена възможност по искане на лицето, отправено до компетентната териториална дирекция на НАП, да му бъде предоставена информация за всички обстоятелства, отразени в данъчно-осигурителната сметка. Документът се издава по реда на глава ХІІ от ДОПК.
Предвид гореизложеното, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст самоосигуряващите се лица подават в компетентната ТД на НАП декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която декларират, че прекъсват или прекратяват трудовата си дейност в зависимост от това дали само преустановяват дейността или прекратяват и регистрацията си като самоосигуряващи се лица. От датата на прекъсването/прекратяването се счита, че и осигуряването на лицата е прекратено, тъй като то е функция на трудовата им дейност. Когато дейността не е започвала, за лицето не е възниквало и задължението да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, съответно да подава декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ в компетентната териториална дирекция на НАП. Липсва нормативно основание за подаване на декларация от самоосигуряващото лице за прекратяване регистрацията му в НАП поради отпускане на пенсия. В хипотезата, когато дейността на самоосигуряващото се лице изобщо не е започвала, както е в разглеждания случай, то би могло да подаде искане за издаване на удостоверение по общия ред на чл. 87, ал. 5 от ДОПК относно декларираните от него обстоятелства (респ. липсата на подадени декларации) в ТД на НАП.
В допълнение следва да отбележим, че във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от КСО има изразено становище от Главна дирекция „Правна” на НОИ в писмо Изх. № 91-01-163 от 24.06.2005 г. В точка 4 от същото е указано следното:
Ако собственикът на ЕООД, ЕАД или съдружникът в ООД, който е бил и управител, не е подавал декларация по реда на НООСЛБГРЧ за упражняване на дейност, той следва да представи в ТП на НОИ декларация в свободен текст за обстоятелството, че не упражнява дейност след датата на прекратяване на договора му.
Ако собственикът на ЕООД, ЕАД или съдружникът в ООД е подал в ТП на НОИ декларация по реда на НООСЛБГРЧ, че ще упражнява дейност, то необходимо е да бъде подадена нова декларация за прекратяване на дейността.