1_20-02-51/ 15.03.2019 г.
Чл. 13, чл.26, чл.28 и чл.50 от ЗДДФЛ
Чл.1 и чл.283 от ТЗ
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП ……. с вх. № 2019 г. поставяте следните въпроси:
1. Трябва ли физически лица продаващи домашни любимци (развъдени от тях кучета, котки, хамстери, порове и др., а не селскостопански животни) да декларират доходите си пред НАП и ако следва, какъв е реда, къде и какво се подава, и в какъв срок?
2. Следва ли да бъдат регистрирани като търговци или дейността им може да се осъществява като физически лица?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимите нормативни уредби, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
В ЗДДФЛ липсва легално определение на понятието доход, както липсва и легално определение на понятието облагаем доход. В разпоредбата на чл. 10 от закона са посочени видовете доходи според два различни класификационни критерия:
– според източника на дохода са доходи от трудови правоотношения, от стопанска дейност като едноличен търговец, от друга стопанска дейност, от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, от прехвърляне на права или имущество и от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон (ал. 1) и
– според формата на получаването/плащането му могат да бъдат парични и непарични (ал. 2).
За целите на данъчното облагане, за да се обложи или освободи от облагане получен доход е важно да се докаже неговият характер и основанието за получаването му. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ, като в ал. 1, т. 2 е посочен като необлагаем доходът от продажба или замяна на движимо имущество. Необлагаемите доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация, но разпоредбата на чл. 50а от закона позволява на местните физически лица да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината необлагаеми доходи по чл. 13, включително и полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
По смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1-15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което e в обхвата на търговските сделки.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражнявано от него занятие. В ТЗ не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно понятието „дейност по занятие“ в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. По силата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършваната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие – чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон (чл. 287 от с.з.)
Предвид изложеното, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.
В случай, че доходите от продажбата на развъдени от Вас домашни любимци са получени в резултат на разпоредителни сделки, които не са инцидентни, а сочат системност, независимо че сте физическо лице ще подлежите на облагане като търговец по смисъла на Търговския закон. В този случай на основание чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ не намират приложение разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от закона, т.е. доходите се третират като облагаеми.
Тази хипотеза е заложена и в разпоредбите на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане. По силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, по реда, предвиден за облагането на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.
На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. Лицата извършващи дейност като търговци е необходимо да водят счетоводство спазвайки изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28 се умножи по данъчна ставка 15 на сто – чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, определят лицата извършващи стопанска дейност като едноличен търговец. Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемия доход по чл. 26 формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец определен по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ се декларира в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец“ към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока (до април), данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Следва да имате предвид, че ако продължавате да извършвате дейността си като едноличен търговец, трябва да предприемете необходимите действия за вписване като такъв в Търговския регистър.