Изх. № 04-11-15
Дата: 20.11.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5;
КСО, чл. 6, ал. 2.
ОТНОСНО: прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 30а, ал. 2 от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина (НДКЧ)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № 04-11-15/17.09.2020 г. и писмо Ваш Рег. № …., постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-11-15#2/30.10.2020 г., е описана следната фактическа ситуация:
С Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 163 от 27 юли 2020 г. са приети изменения и допълнения в НДКЧ. Според новата разпоредба на чл. 30а, ал. 2, при наемане на необзаведено жилище, на командирования се изплащат еднократно за срока на дългосрочната командировка финансови средства в двукратния размер на командировъчните пари за 30 календарни дни за приемащата държава. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 163/27.07.2020 г. командированите военнослужещи и цивилни служители към датата на влизане в сила на това постановление, чийто срок за командировка изтича до 31 декември 2020 г, могат да получат финансови средства в размер 50 на сто от определения по чл. 30а, ал. 2, а тези, чийто срок на командировка изтича след 31 декември 2020 г. – пълния размер на финансовите средства по чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ. Финансовите средства, визирани в чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ, кореспондират със задължението на изпращащата администрация да осигури на дългосрочно командированите служители за времето на командировката подходящо жилище или средства за наем в зависимост от служебните му задължения, броя и състава на членовете на живеещото заедно с него семейство и местните условия съгласно приложение № 3, което задължение е установено в чл. 22, ал. 1 от НДКЧ. От друга страна, в отговор на въпросите, поставени с писмо наш изх. № 04-11-15#1 от 01.10.2020 г., сте уточнили, че наредбата не съдържа ограничения относно начина, по който дългосрочно командированите служители трябва да реализират даденото им право (чрез закупуване, наем или по друг начин), съответно не е въведено изискване за някакъв вид документално доказване, как е било реализирано въпросното право. От отговорът Ви става ясно, че при закупуване на обзавеждане от страна на командирования служител със средствата по чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ, закупеното остава негова собственост, а не на изпращащата администрация.
Във връзка с предоставяните финансови средства по чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ поставяте следният въпрос:
Финансовите средства, изплащани на основание чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ, имат ли характер на осигурителен доход и следва ли върху тези средства да се начисляват осигурителни вноски и да се удържа данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид описаната фактическа ситуация и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
1. По прилагането на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. В чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ е регламентирано, че в облагаемия доход от трудови правоотношения се включват трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
* пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
* дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Финансовите средства, които се изплащат на основание чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ не попадат в обхвата на цитираната разпоредба и доколкото не са освободени от облагане по силата на закон, следва да се включат в облагаемия доход на съответните служители и да се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения.
1. По прилагането на КСО:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са определени доходите и възнагражденията, които не се включват при определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски. Финансовите средства по чл. 30а, ал. 2 от НДКЧ не са посочени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се дължат осигурителни вноски. Предоставяните финансови средства в чужбина не ограничава лицата за начина по който да ги изразходват, същите са във връзка с упражняваната от тях трудова дейност и представляват осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху който се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/