1_20-02-103/27.05.2016 г.
ЗДДС чл. 45, ал.3
ЗДДС чл.131, ал.2
ЗДДС §1, т.5 от ДР
ППЗДДС
чл.83, ал.5
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП- с вх………. /2016 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Във връзка с изпълнително дело е извършена публична продажба на възбранени недвижими имоти, находящи се в гр………., общ. ……….,в.с. “………“ , а именно:
– самостоятелен обект в сграда в гр. ………. с предназначение: жилище, апартамент, самостоятелният обект попада в сграда 1. Сградата, в която се намира обектът е въведена в експлоатация съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №./. год. на Община……..;
– самостоятелен обект в сграда с адрес на имота в гр. ……………, КК „……………“, вх. , попадащ в сграда №…….. Сградата, в която се намира обектът е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № …………. год. на РДНСК – ………..
Сградите са собственост на длъжника по изпълнително дело „……………..“ ЕООД, който е регистриран по ЗДДС.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса дължи ли се ДДС на основание чл.45 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
В Закона за данък върху добавената стойност режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публичната продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато длъжникът е регистрирано по закона лице.Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови.
На основаниечл.45, ал.3 от ЗДДС доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки.
Определението за “сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в §1, т.5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Видно от дефиницията на понятието „нова сграда” по смисъла на ЗДДС, същото е обвързано с изтичане на определен срок от момента на издаване на разрешението за ползване на сградата и третирането на доставките на сгради за целите на закона следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
?се издава разрешение за ползване по Закона за устройство на територията /ЗУТ/;
?се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация – съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
?издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Строежите от първа, втора и трета категория /чл.137, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ/ се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Началният момент, от който тече срокът за определяне на една сграда като нова по отношение на сгради първа, втора и трета категория, е датата на разрешението за ползване.
За сградите, представляващи строежи от четвърта и пета категория /чл.137, ал.1, т.4 и 5 от ЗУТ/, не се издава разрешение за ползване, а удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. Следователно, срокът за определяне на тези сгради като нови по смисъла на ЗДДС започва да тече от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа.
Предвид горното и видно от изложената фактическа обстановка, към настоящия момент срокът по §1, т.5, б. „б“ от ДР на ЗДДС за конкретните самостоятелни обекти е изтекъл и са налице изискванията на чл.45, ал.3 от закона.
Обръщаме Ви внимание, че в случаите на освободени доставки на сгради, които не са нови, законодателят е предвидил възможност доставчикът да избере тези доставки да бъдат облагаеми – чл.45, ал.7 от ЗДДС. Независимо че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика /собственика на имота/, същият не е лишен от правото на избор относно характера на доставката. Съгласно чл.83, ал.5 от ППЗДДС в случаите на публична продан по реда на чл.131 от закона правото на избор по чл.45, ал.7 от закона се упражнява от собственика на вещта /длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ/ след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката се счита за освободена.
Когато е упражнено правото на избор относно характера на доставката и същата се третира като облагаема, то съгласно чл.131, ал.2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда /плаща/ от получателя /купувача/ на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.
‘