Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

1_ИТ-00-64/17.08.2016
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7
ЗДДФЛ, чл. 75
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 5
ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и ал. 2
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл.97а, ал. 2 и ал. 4
ЗДДС, чл. 124, ал.1
ЗДДС, чл. 125, ал. 1
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
Физическо лице с предмет на дейност заснемане с фотоапарат на природни забележителности, птици и др., е сключило договори с три дружества /чрез интернет сайтове/, както следва:
1.Дружество.….. /позиционирано във Великобритания/ – за „предоставяне на снимки за продажба чрез мрежата на /дружеството/…….”, „който става неизключителен лицензополучател – да използва всички права за снимките”.
2.Дружество……… /позиционирано в САЩ/ – физическото лице дава неизключително право на ………/дружеството/ „да лицензира и използва предоставеното от физическото лице съдържание” /снимки/.
3.Google Ireland Ltd /позиционирано в Ирландия/ – „за използването на услугите от Ваша страна с предмет на създаването от Вас и одобрението от нас на профил в AdSense („Профил”). С включването си в AdSense позволявате на Google да показва съобразно това, което е подходящо, (i) реклами и друго съдържание („Реклами”), (ii) полета за търсене с Google и резултати от това търсене; и (iii) сродни заявки за търсене и други връзки къмВашите уебсайтове, мобилни приложения, медийни плейъри, мобилно съдържание и/или други собствености, одобрени от Google (всяка поотделно наричана „Собственост”). Плащания – предмет на този раздел 5 и 10 от настоящите условия на AdSense ще получите плащане, свързано с броя валидни кликвания върху реклами, показани във Ваши Собствености, броя валидни импресии на реклами, показани във Ваши Собствености или други валидни събития, извършени във връзка с показването на реклами във Ваши Собствености, във всички случаи както е определено от Google. Всички плащания към Вас от Google във връзка с услугите ще се третират като включващи данък (ако е приложим) и няма да бъдат коригирани“.
Поставяте следните въпроси:
1..При така сключените договори подлежи ли физическото лице на предварителна регистрация по ДДС преди извършената сделка? По кой член от ЗДДС?
2.Ако се регистрира по ЗДДС, какви задължения има физическото лице?
3.Задължително ли е лицето да се регистрира като свободна професия с Булстат, упражнявайки тази дейност?
4.За получените доходи от САЩ вашият клиент – физическо лице е попълнил пред дружеството в САЩ образец W-8, на базата на който при изплащане на суми от фирмата, позиционирана в САЩ на лицето ще бъдат удържани 5% данък съгласно СИДДО между България и САЩ. Следва ли физическото лице /местно за България/ да довнася 10% данък по ЗДДФЛ при подаване на Годишната си данъчна декларация и какви документи ще са необходими, за да извършите приспадането на вече удържания данък?
Допълнително посочвате, че физическото лице не е регистрирано като самоосигуряващо се лице и представяте заявление, че поставените въпроси не са свързани с конкретно висящо производство.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По приложението на Закона за данък върху добавената стойност:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. От употребения израз “всяко лице“ следва, че в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, стига извършваната от тях дейност да отговаря на критериите за независима икономическа дейност и да не попада в изключенията по ал.3 на същата разпоредба. Определение за независима икономическа дейност е дадено в чл.3, ал.2 от ЗДДС – това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. От значение е дали конкретната дейност е извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид посоченото, дейността по предоставяне на снимки за продажба, както и предоставяне на права върху тях, представлява независима икономическа дейност, доколкото се извършва редовно срещу възнаграждение и следователно лицето, което я извършва, притежава качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
В запитването си посочвате, че физическото лице извършва услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС, по които получатели са данъчно задължени лица, установени на територията на друга държава членка. В тази връзка е необходимо да се съобразите с разпоредбата на чл.97а от ЗДДС:
В този случай за определяне мястото на изпълнение на предоставяната услуга е необходимо да се уточни статута на лицето, получател по доставката.
Следва да се има предвид, че от 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент). В същия са определени доказателствата, с които доставчикът следва да разполага за определяне статута на получателя. Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, какъвто е настоящият случай, по силата на чл.18, §1 от Регламента доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет страницата на НАП; или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но е уведомил доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
Съгласно чл.18, §2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Ако доставчикът на услугата разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Ако данъчно задълженото лице, в качеството си на доставчик не се снабди със съответните доказателства, определени с чл.18, §1 от Регламента, и не може да приеме, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, то за определяне мястото на изпълнение на доставката следва да се приложат правилата, относими към данъчно незадължените лица.
Доколкото в конкретния случай физическото лице, в рамките на независима икономическа дейност, предоставя услуги на данъчно задължено лице, установено на територията на държава членка (в случая Ирландия и Великобритания), за физическото лице ще са налице основания за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС.
По силата на ал.4 от чл.97а от закона възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъка за доставката става изискуем (датата на извършване на услугата или датата на плащането).
Независимо от наличието на регистрация за въпросните доставки, в случая доставчикът няма да начислява данък върху добавената стойност, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната – мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл.86, ал.3 във връзка с чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС).
Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС, лице регистрирано на основани чл.97а от закона няма право на данъчен кредит.
Относно отчитането съгласно ЗДДС на регистрираните лица на основание чл.97а от ЗДДС следва да имате предвид следните разпоредби:
Реквизитите, които фактурата трябва да съдържа са посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС. Едно от задължителните изисквания е данъчния документ да съдържа идентификационния номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС на доставчика.
Данъчно задължени лица, които са регистрирани на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури /чл.113, ал.9/. Когато тези лица предоставят услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна като основание за неначисляване на данък следва да посочат “чл.21, ал.2 ЗДДС“, а за доставки с място на изпълнение на територията на страната – “чл.113, ал.9 ЗДДС“.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят отчетни регистри –дневникза покупките идневник за продажбите.
Съгласно чл.113, ал. 2 от ППЗДДСрегистрираните лица на основание чл.97а, 99 и чл.100, ал.2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната. За Вас не възниква задължение за деклариране в дневника за продажбите на извършените доставки на услуги към данъчно задължени лица, установени на територаията на трети страни.
По силата на чл.113, ал.3 от ППЗДДС регистрираните лица на основание чл.97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките, като в този случай магнитният носител на дневника трябва да съдържа един-единствен запис със стойност “нула“ за числовите полета и “интервал“ за символните полета.
Предвид гореизложеното, като лице регистрирано на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС следва да отразите в дневника за продажби издадените от Вас фактури, като в зависимост от вида на доставките и мястото на изпълнението им ги посочите като облагаеми или като доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Данъчната основа на доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да отразите в колона 22 на дневника за продажби, съответно в колона 17 на справка–декларация.
За всеки данъчен период, регистрираното лице има задължение за подаване на справка-декларация – чл.125, ал.1 от ЗДДС, а VIES-декларацията се подава само за данъчни периоди, в които са осъществени доставки по чл.21, ал.2 от ЗДДС и получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка/чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117, ал.2 от ППЗДДС/.
По приложението на Закона за данъците върху доходите на физически лица:
В разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина. Следователно, определянето на вида на дохода има определящо значение при формиране на облагаемия доход на данъчно задължените лица.
Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения” е дефинирано в §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, която норма препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане.
По смисъла на т.8 от §1 на ДР на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. “Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност”.
Предвид разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Между Р.България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, която е ратифицирана от Народното събрание и обн.ДВ, бр.5 от 20.януари 2009 ‘

Scroll to Top