1_ИТ-00-36/18.05.2016 г.
ЗКПО чл.18 и чл.22
ЗДДС чл.14
ЗДДС чл.20, ал.1
ЗДДС чл.113, ал.1
ППЗДДС чл.117, ал.4
Относно: Прилагането на Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх.№ …………../2016 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Българското дружество „…“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС по чл.100, има намерение да извършва онлайн търговия чрез интернет сайтове, като ще предлага и продава на физически лица в България, в Европейския съюз и на лица в трети страни. За реалното изпращане на стоката /тениски/ ще имате пощенска разписка с името и страната на получателя.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Как да се документират тези продажби в Европейския съюз и извън него?
2. За продажбите извън Европейския съюз /САЩ, Канада и др./ дължи ли се данък върху добавената стойност, трябва ли да се издава фактура и на кого?
3. Как да се включат в дневниците за продажби по ЗДДС продажбите в ЕС и извън него?
4. Сумите ще се получават чрез Pay Pal и в последствие ще се прехвърлят по разплащателната сметка на дружеството, как и кога трябва да се отчете прихода?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По Закона за данък върху добавената стойност:
Законът за данък върху добавената стойност предвижда специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Европейската общност към нерегистрирани лица в рамките на Общността /дистанционни продажби/.
Разпоредбата на чл.14 от ЗДДС изисква едновременното изпълнение на няколко условия, за да попадне продажбата на стоки към данъчно незадължени лица в хипотезата на дистанционна продажба, а именно:
1. стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от
територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка,
различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
– не са нови превозни средства, или
– не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
– не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Важно за облагането с ДДС на доставките при условията на дистанционна продажба на стоки е определянето на мястото на изпълнение на доставката. На основание чл.20, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, когато:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на
друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг.
3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
От момента, в който лицето достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
Независимо че не е изпълнено условието за достигане на необходимия праг за регистрация при дистанционни продажби за държавата членка, в която се осъществяват, мястото на изпълнение на тези продажби няма да е на територията на страната, при условие че доставчикът е уведомил териториалната агенция по регистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където приключва транспортът и същият е регистриран за целите на данък върху добавената стойност в тази друга държава членка. /чл.20, ал.5 от ЗДДС/
Облагането, декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажбина територията на страната се извършва по общия ред на закона.
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС данъчната ставка при облагаемите доставки е в размер на 20 на сто, освен когато изрично са посочени като облагаеми с нулева ставка.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и получателя. Съгласно чл.113, ал.3, т.1 фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В този случай доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от закона, който съдържа, съгласно чл.112, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДДС, обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Когато издаването на фактурата не е задължително, на основание чл.113, ал.6 от ЗДДС, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Дистанционните продажби не се посочват, съгласно чл.117, ал.4 от ППЗДДС, във VIES-декларацията, когато получатели са нерегистрирани по ДДС лица.
Доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми доставки с данъчна ставка 20 на сто, трябва да се отразят в дневника за продажби, като в колона № 11 се отрази данъчната основа на доставката, а в колона № 12 – начисления ДДС за доставката. По аналогичен начин следва да се попълни справката – декларация по ЗДДС, съответно клетка 11 – данъчна основа на доставките и клетка 12 – начислен ДДС за доставките. Отчетът за продажби се отразява в дневника за продажби, като се попълват колони 1-5 и 9-25.
Следва да имате предвид, че когато дружеството Ви извършава доставки на стокина физически лица на територията на Европейския съюз, като стоките тръгват от територията на страната и са изпълнени изискванията на чл.14, ал.1 от ЗДДС, извършените от Вас доставки следва да се декларират и отчитат съгласно гореизложеното.
Приусловие че дружеството се регистрира за целите на дистанционните продажби в съответните европейски страни, където са установени получателите нерегистрирани лица, то документирането и отчитането на доставките на стоките при условията на дистанционните продажби ще се извършва по правилата на законодателството на съответните страни. Издадените във връзка с тези доставки фактури следва да се отразят и в дневника за продажбите в кл.23 – ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка», съответно кл.18 от справката-декларация по ЗДДС.
Относно продажбите на физически лица, установени в трети страни, приложение намира правилото за определяне мястото на изпълнение при доставка на стоки, които се изпращат или превозват, регламентирано с разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, според която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза й към получателя.
В случай че извършвате продажба на лице, нерегистрирано по ЗДДС в страна извън Европейския съюз, следва да имате предвид разпоредбите на чл.28 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС. По смисъла на чл.28, т.1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
Когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката, съгласно чл.21 от ППЗДДС, доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Видно от посочената разпоредба, за да е налице основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС, Вие следва да разполагате с всички изброени документи.
Доставките на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл.28 от ЗДДС, се декларират в колона № 19 на дневника за продажбите и съответно в клетка №14 на справката- декларация се попълва данъчната основа на доставката.
Доставките на стоки, облагаеми с нулева ставка, не се посочват във VIES-декларацията. /чл.117, ал.4 от ППЗДДС/
Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл.39, ал.1 от ППЗДДС, в случай че доставчикът не се снабди с документите по чл.21 до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В тези случаи данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл.117, ал.2 от закона. Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
По Закона за корпоративното подоходно облагане:
Данъчната печалба на дружеството се облага с корпоративен данък в съответствие с чл.5, ал.1 от ЗКПО. Съгласно чл.18 и чл.22 от ЗКПО данъчната печалба е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на цитирания закон с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми в случаите, предвидени в този закон. „“Счетоводен финансов резултат““ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата /§1, т.16 от ДР на ЗКПО/.
Извършването на сделки по електронен път не предполага специфичен ред и начин за водене на счетоводната отчетност на дружеството. В тази връзка се прилагат общите принципи и изисквания на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
В съответствие с принципа на текущо начисляване, както и съобразно изискванията на т.6.1, 6.2 и 6.3 от Счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи” признаването на приходите от продажби на стоки се извършва, когато са изпълнени едновременно условията, посочени в стандарта.