1_ИТ-00-118/28.12.2016
ЗДДС, чл. 17, ал. 1 и ал. 2
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 25, ал. 2, ал. 6, т .2 и ал. 7
ЗДДС, чл. 112, ал. 1
ЗДДС, чл.113, ал.4 от ЗДДС
ЗДДС, чл. 124, ал. 4
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху добавената стойност
Управляваното от Вас дружество е посредник при изкупуване на елементи за дървени щайги от различни доставчици /от страни членки на ЕС и Сърбия/ и продава същите на клиенти от ЕС. Когато доставчик е сръбско дружество, стоката преминава през словенска митница и се доставя на клиент от ЕС. В дневника за покупките отразявате митническата декларация от Словения, а не фактурата от доставчика. В други случаи, при получаване на аванс от сръбското дружество за бъдеща доставка, издавате фактура.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Какъв документ следва да се отрази в дневника за покупките и в коя клетка при закупуване на стоката от Сърбия?
2. Какво е основанието/разпоредба от ЗДДС/ и в коя клетка следва да се отра-зи в дневника на продажбите издадената от Вас фактура за аванс за бъдеща доставка към съконтрагента Ви от Сърбия?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавена стойност изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. По смисъла на ал.2 на чл.17, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахожде-нието на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доколкото става ясно от запитването, в настоящия случай стоката, която ще закупите от сръбско дружество ще се транспортира до дружество, установено на територията на ЕС, като стоката преминава през словенска митница. В тази хипотеза би била налице нормата на чл.17, ал.2 от ЗДДС при определяне на мястото на изпълнение на доставката и това е местонахождението на стоката към момента, в който започва транспорта.
Що се касае до документирането на сделката, следва да имате предвид след-ното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1 от закона.
Данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл.112, ал.1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законо-дателства на други държави. В конкретния случай, Вашето дружество няма задължение да отразява фактурата, получена от сръбския доставчик за закупените от него стоки в дневника за покупките.
В случай, че желаете да отразите фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.
По втори въпрос:
Тъй като от изложената фактическа обстановка не е конкретизиран вида на доставката, която извършвате към сръбското дружество по-долу са разгледани две хипотези.
Ако полученият аванс от сръбския търговец е във връзка с оказвана доставка на услуга следва да имате предвид следните разпоредби:
За определяне режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга, от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и местоустановяването на получателя на услугата или от мястото, където се намира обектът на получателя, за който услугата се предоставя.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (съответно чл.44 от Директива 2006/112/ЕО), съгласно която място-то на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дей-ност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/ 2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламен-та), който влезе в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки.
При извършване на авансово плащане по такава доставка следва да се съобрази разпоредбата на чл.25 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС регламентира, че данъчното събитие при доставка на услуга възниква, респ. данъкът става изискуем на датата, на която услугата е извършена.
По смисъла на чл.25, ал.7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Предвид гореизложеното, при извършване на авансово плащане по доставка с място на изпълнение извън територията на страната, за дружеството не възниква задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободе-ните доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съобразно правилото на чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата следва да се издаде задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
На основание чл.114, ал.1, т.12 от закона фактурата задължително съдържа ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък.
Видно от гореизложеното, при условие че извършваната от Вас доставка е с място на изпълнение извън територията на страната (в Сърбия), същата не попада в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона. Във фактурата издадена по чл.113 от ЗДДС не следва да се начисляваданък, предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Според текста на нормата на чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС, в издадените фактури при доставки с място на изпълнение извън територията на страната като основание за неначисляване на данък се вписва съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на услуга е с място на изпълнение извън територията на страната. В случая, следва да се впише разпоредбата на „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
Тази доставка следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби „ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка““. В справката декларация, продажбата следва да се отрази в кл.18 „ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, включително дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка““.
При условие, че полученият аванс е във връзка с бъдеща доставка на стока следва да имате предвид следното:
При получаване на аванс във връзка с износ на стока, за получения аванс следва да се приложи общия ред на издаване на фактура при получено авансово плащане съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗДДС, съгласно която редът по ал.2 от същата не се прилага при получени авансови плащания.
По отношение на плащането на аванс в размер на 100% от стойността на доставката следва да се има предвид, че съгласно чл.79, ал.8 от ППЗДДС при настъпване на данъчното събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност на доставката и за които вече са издадени фактури при получаването им.
Съгласно чл.28, т.1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика.
Предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 от ППЗДДС когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл.28, т.1 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи:
– митнически документ, в който е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
-документ за превоза на тези стоки.
Издадена фактура за износ се включва в дневник продажби в колона 19 „доставки със ставка 0% по глава трета от ЗДДС“.
Независимо от изложеното, следва да имате предвид, че изпълнението на законовите изисквания, свързани с извършваните от Вас доставки, подлежат на последващ данъчен контрол чрез извършване на ревизия или проверка съгласно чл.110 от ДОПК, като единствено на органа по приходи е преценката, дали ще приеме за правилно проведеното данъчно третиране на база събраните доказателства. Това е пряко отражение на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.