Изх. № 23-30-12
03.02.2015 Г.
ЗДДС ЧЛ.163А, §1, Т.73-78 ОТ ДР
В дирекцияе постъпило писмено запитване ,относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х“ АД е сключило договор за концесия за добив на строителни материали от находище „Н“, гр. ……
Добивът в това находище е приключил и дружеството има одобрен актуализиран план за рекултивация на находището. Планът предвижда депониране на чисти земни маси и строителни отпадъци в отработеното пространство, от което са добити инертните материали.
В изпълнение на този план дружеството е сключило множестводоговори, по силата на които съконтрагенти ще депонират строителни отпадъци на територията на бившата кариера, и други такива за депониране на чисти земни маси от изкопи.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Прилага ли се т.нар. „обратно начисляване“ на данък върху добавената стойност при предоставяне на услугата за приемане за депониране на строителни отпадъци и чисти земни маси от изкопи?
2.Следва ли „Х“ АДда начислява данък върху добавената стойност върху данъчната основа на услугата, която предоставя на своите съконтрагенти за депониране на отпадъци и на чисти земни маси?
3. Как следва да се документира доставката на услуга „приемане за депониране“ на строителни отпадъци и чисти земни маси от изкопи?
Предвид изложената фактическа обстановка, зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
По силата на чл.163а от ЗДДС данъкът за доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 на закона е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. За да е приложим специалният ред на облагане по глава деветнадесета „а“ от закона е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
1. Стоката и/ или услугата, предмет на доставката попада в Приложение №2.
2. Мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
3. Получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице.
4. За доставката не са налице условията по чл.чл. 7, 13, 15, 16 и28 от ЗДДС.
С оглед на посочените по-горе условия и изложеното в запитването поставеният въпрос се свежда до наличието на изпълнение на условието по т.1.
За да се отговори на поставения въпрос е необходимо на първо място да се определи дали чистите земни маси от изкопи и строителните отпадъци се определят като вид отпадък попадащ в обхвата на т.т.1-6 от Част първа на приложение № 2 към ЗДДС(битов, производствен, опасен, отпадък от черни и цветни метали, отпадък от черни и цветни метали с битов характер). Определенията за различните видове отпадъци са дадени в §1, т.73-78 от ДР на ЗДДС.
Според даденото в т. 75 определение „строителни отпадъци“ са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква „а)“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
В случай, че посочените в запитването строителни отпадъци и чисти земни изкопи могат да бъдат отнесени към някой от кодовете посочени в глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/EО и следващите му изменения, следва да се определи дали услугата по тяхното депониране се определя услуга по добив, обработка или преработка.
Съгласно §1, т.6 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО)„депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години – за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година – за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда.
Според дадените дефиниции в § 1, т. 46, 47 и 48 от ДР на ЗДДС, услугите по т. 7 от част първа на Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ са:
– „Добив на отпадъци“ е всяка дейност, в резултат от която се образуват отпадъци.
– „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на химическия им състав.
– „Преработка на отпадъци“ е всяка дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
Предвид това, че депонирането на отпадъци (по смисъла на определението дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗУО) по същество представлява складиране на отпадъците, дейностите по депониране, могат да се определят като „обработка на отпадъци“ по смисъла на §1, т.47 от ДР на ЗДДС и съответно попадат в обхвата на глава деветнадесета „а” от ЗДДС и за тях е приложимо т. нар. „обратно начисляване”.
От казаното следва, че за услугата по депониране ще еприложимаГлава деветнадесета „а“ от ЗДДС и съответно т.нар. „обратно начисляване“ на данък върху добавената стойност, акостроителните отпадъци и чистите земни маси от изкопи се определят като отпадък, попадащ в обхвата на §1, т.73-78 от ДР на ЗДДС.
По втори и трети въпрос
За доставката на услуга по депониране, ако строителните отпадъци и чистите земни маси от изкопи не се определят като отпадък, попадащ в обхвата на §1, т.73-78 от ДР на ЗДДС, когато доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, същият следва да издаде фактура с 20% начислен данък върху добавената стойност.
За доставката на услуга по депониране, ако строителните отпадъци и чистите земни маси от изкопи се определят като отпадък, попадащ в обхвата на §1, т.73-78 от ДР на ЗДДС, когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице, за документирането на доставката доставчикът издава фактура, в която не начислява данък върху добавената стойност. Като основание за неначисляване на данъка, във фактурата се посочва „чл.163а, ал.2“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘