Прилагането на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/

1_ИТ-00-96/09.11.2016
ЗДДС, чл. 21, ал. 6
Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, чл. 24а, пар. 1, чл. 24б, б. „а“,„б“, „в“ и „г“
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Дружество „…“ ООД е регистрирано по ЗДДС само в България. Основната дейност на дружеството е предоставяне на телекомуникационни услуги. От следващия месец дружеството започва да предоставя услуги на физически лица от Европейския съюз. В тази връзка доставчикът е избрал да се регистрира за прилагане на специален режим в Съюза съгласно чл. 156 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпроса кое от изброените обстоятелства е определящо за установяване мястото на изпълнение при доставката на далекосъобщителни услуги и съответно държавата, където ще се дължи начисленото ДДС:
1.Държавата по постоянен адрес на клиент, която е посочена в личната му карта;
2.IP адреса на устройството, което клиента използва. Доставчикът предоставя услугата VOIP /телефония през интернет/, от която клиентите най-често се възползват;
3.Адреса на SIM картата, по която клиентът извършва плащането на получената услуга;
4.Кода на държавата, където е регистриран телефонния номер на клиента;
5.Кода на държавата, в която клиентът е в момента и където реално използва услугата;
6.Друга информация.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Законаза данък добавена стойност изразяваме следното принципно становище:
„Далекосъобщителни услуги” са определени в член 24, параграф 2 от Директивата за ДДС. „Далекосъобщителни услуги” са услугите, изброени в чл. 6а от Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013 – §1,т. 13 от ЗДДС .”Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи. „Далекосъобщителни услуги” са услугите, изброени в чл. 6а от Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013 – §1,т. 13 от ЗДДС.
В запитването не е посочен вида на предоставената услуга, поради това следва да имате предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, с който е транспониран чл. 58 от Директива 2006/112/ЕО. Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава. За целите на определяне на местоположението на получателя с Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013 – §1,т. 13 от ЗДДС са въведени оборими презумпции и доказателствени правила.
С оглед осигуряване на възможността за непротиворечиво прилагане на правилата на Директива 2006/112/ЕО за определяне на мястото на изпълнение на този вид доставки в различните държави членки и препятстване риска от данъчни претенции на повече от една от тях по повод възникнали неясноти или противоречия в тълкуването на нормите, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 г. (Регламента) са приети нови правила относно определяне на мястото на изпълнение на тези услуги, които са с обвързваща сила по отношение на държавите-членки.
При определянето от доставчика на местоположението на получател по доставка на далекосъобщителни услуги са приложими разпоредбите на подраздел 3а „Презумпции за местоположение на клиент“, на подраздел 3б „Оборване на презумпции“ и на подраздел 3в „Доказателства за определяне на местоположението на клиент и оборване на презумпции“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7.10.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013).
С разпоредбите на подраздел 3а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 по отношение определяне на мястото на доставка на далекосъобщителни услуги са приети презумпции за местоположението на получателя. Презумпциите са въведени, за да се предоставят на доставчика насоки за това къде се намира мястото на данъчно облагане в ситуации, в които мястото, с което е свързан получателят, е практически невъзможно да се определи или не може да се определи със сигурност. Презумпциите са включени в чл. 24а и чл. 24б на подраздел 3а от Регламент № 1042/2013 и са оборими.
Презумпцията на чл. 24а, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013позволява доставчикът да може да приеме, че получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на мястото, където услугата, извършвана по електронен път се доставя от него и където получателят присъства лично, тъй като за получаването се изисква физическото му присъствие. В тази разпоредба са посочени примери на места (зона с безжична локална мрежа, интернет кафе, ресторант, фоайе на хотел) на които доставчикът доставя услуги, извършвани по електронен път. Следва да имате предвид, че списъкът на местата, посочени в разпоредбата не е изчерпателен и презумпцията би могла да се прилага, когато доставката се извършва и на друго подобно място.
Презумпцията на чл. 24а, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 е приложима за доставките на далекосъобщителни услуги, по които получател е както данъчно задължено лице, така и данъчно незадължено лице.
Презумции за мястото на установяване на клиента – данъчно незадължено лице, се съдържат в чл. 24б от Регламента за ДДС, като целта е отнова да се определи държавата-членка, в която трябва да бъдат обложени услугите.
Специална презумпция при доставка на далекосъобщителни услуги чрез стационарна линия – чл. 24б, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013:
Презумпцията на чл. 24б, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се отнася до случаи, в които далекосъобщителните услуги се доставят на получател – данъчно незадължено лице, чрез свързана към сграда, стационарна линия. Доколкото това обикновено е мястото, където ще бъде използвана услугата, презумпцията е, че получателят е свързан с това място. Приема се, че когато далекосъобщителните услуги се доставят на получател чрез неговата стационарна линия – този получател фактически се намира там и доставчикът може да разчита на това.
Специална презумпция при доставки на далекосъобщителни услуги чрез мобилни мрежи – чл. 24б, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013:
В случаите, когато получател – данъчно незадължено лице използва SIM карта за получаване на далекосъобщителните услуги (независимо от това дали са предплатени или с последващо заплащане), презумпцията на чл. 24б, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 е, че получателят – данъчно незадължено лице има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държавата, в която SIM картата се използва и е посочена с кода на държавата за мобилни услуги, определен на SIM картата.
Специална презумпция при доставки на далекосъобщителни услуги чрез използването на декодер или подобно устройство или на карта за достъп и не се използва стационарна линия – чл. 24б, б. „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013:
В случаите, когато за получаването на услугите, извършвани по електронен път е необходим декодер или подобно устройство или карта за достъп и не се използва стационарна линия, е приложима презумпцията на чл. 24б, б. „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, съгласно който в тази ситуация може да се приеме, че получателят – данъчно незадължено лице е свързан с мястото, където се намира устройството, или с мястото, където е изпратена картата за достъп, с цел да бъде използвана там.
Обща презумпция при доставки на далекосъобщителни услуги– чл.24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013:
За доставките на далекосъобщителни услуги, които не попадат в обхвата на специална презумпция, включена в чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 (т. 5.1.1.–5.1.4. от становището), се прилага общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от същия Регламент. Съгласно тази разпоредба се приема, че получателят – данъчно незадължено лице, е свързан с мястото, определено от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, изброени в чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013.
Общата презумпция по чл. 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 следва да се прилага само ако не е възможно да се използва специална презумпция, попадаща в обхвата на разпоредбите на чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от същия Регламент.
С извършеното в член 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 фиксиране броя на доказателствата на две общата презумпция вече позволява корекции, когато има повече от две доказателства. Поради това оборването, предвидено в член 24г от същия регламент, което е разгледано по-долу, е приложимо само при специалните презумпции, но е и по отношение на общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013.
Оборване на презумпциите по чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 от доставчика – чл. 24г, пар. 1 от подраздел 3б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013
Съгласно чл. 24г, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, презумпция по чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от същия Регламент може да бъде оборена от доставчика, въз основа на три непротиворечащи си доказателства, които сочат, че получателят има постоянен адрес или обичайно пребиваване другаде. Когато при някоя от тези специални презумпции разполагате като доставчик с достатъчно доказателства, за да посочите, че получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване другаде, можете да оборите специалната презумпция. Следва да имате предвид, че дружеството Ви като доставчик не е задължено да обори специална презумпция. Въпреки че може да имате доказателства, за да определите мястото, на което получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, като доставчик може да решите да се позовете на специална презумпция, когато са налице основания за прилагането, и да пренебрегнете доказателствата за противното.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 24г, § 2 от Регламента данъчен орган може да обори всяка една от презумпциите (чл. 24а, 24б или 24в от същия регламент), но само, когато има данни за неправилна употреба или злоупотреба от страна на доставчика – оборване на презумпциите от получателя.
Доказателства за определяне на местоположението на получател на доставка на далекосъобщителни услуги и за оборване на презумпции – чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013
В чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 са посочени доказателствата, които биха могли да се използват от доставчик на далекосъобщителни услуги при определяне на постоянния адрес или обичайно пребиваване на получателя на тези услуги – данъчно незадължено лице съгласно общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от същия Регламент ( с две непротиворечащи си доказателства), както и в случаите, когато доставчикът желае да обори една от специалните презумпции, включени в членове 24а и 24б, б. „а“–„в“ от същия Регламент (с три непротиворечащи си доказателства). Като доказателства, съгласно чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, които доставчикът на услуги, извършвани по електронен път по които получателят е данъчно незадължено лице, може да използва следните данни:
– адрес на фактуриране на клиента;
– интернет протокол (IP адрес) на устройството, използвано от клиента, или друг метод на позициониране;
– банкова информация като мястото, където е открита банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;
– код на държавата за мобилни услуги (MCC) от международния идентификатор на мобилен абонат (IMSI), съхраняван на SIM (Subscriber Identity Module) картата, използвана от клиента;
– местоположение на стационарната линия на клиента, чрез която му се предоставя услугата;
– друга търговска информация.
Следва да имате предвид, че изброяването е неизчерпателно, тъй като при визирането в чл. 24е, б. „е“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на широкото определение „друга търговска информация“, може да се извърши позоваване на множество релевантни факти.
Приложимост на разпоредбата на чл. 24 от Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013
В случаите, когато въз основа на наличните доказателства дружеството Ви като доставчик на доставка на далекосъобщителни услуги, определи две държави, където получателят е установен, когато е данъчно незадължено юридическо лице или пребивава, когато е физическо лице, трябва да изберете държавата на данъчно облагане в съответствие с член 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съгласно чл. 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, когато доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път се предоставят на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, но обичайното му пребиваване е в друга, приоритет се дава:
– при получател данъчно незадължено юридическо лице – приоритет се дава на мястото, където се изпълняват функциите на неговото , освен ако има доказателства, че услугите се използват на друго място на установяване на това данъчно незадължено юридическо лице;
– при получател физическо лице – приоритет следва да се даде на обичайното пребиваване на това лице. Постоянният адрес следва да се използва само ако има доказателства, че услугите се използват там.
Ако не се прилага нито една от специалните презумпции, се приема, че мястото, където е установен, има постоянен адрес или обичайно пребивава получателят, е мястото, определено като такова от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства в съответствие с чл. 24б, б „г“ от Регламента. От особено значение в този случай е, ако въз основа на наличната информация получателят бъде определен като установен или пребиваващ в повече от една държава членка, да се следват насоките на чл. 24 от Регламента.
Когато се прилага една от специалните презумпции, установени в член 24а или в чл. 24б, б. „а“ – „в“ от Регламента, мястото на доставка се определя чрез позоваване на конкретни доказателства, които сочат мястото, където е установен или пребивава получателят. Поради това конфликт между две места на установяване или на пребиваване може да възникне само ако данъчен орган обори една от специалните презумпции, защото има данни за неправилна употреба или злоупотреба от страна на доставчика. Ако след оборването на една от тези презумпции въз основа на наличната информация получателят се определи като установен или пребиваващ в повече от една държава членка, е приложим член 24 от Регламента.
С цел подпомагане на по-доброто разбиранена законодателството на Европейския съюз при облагането с данък върху добавената стойност във връзка с мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, Европейската комисия е издала Обяснителни бележки, които са публикувани в интернет на страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg. Обяснителните бележки съдържат практически и неофициални насоки как следва да се прилага правото на Европейския съюз, въз основа на становищата на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията.

Оценете статията

Вашият коментар