Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ 210

1_ ИТ-00-11/26.01.2021 г.

Чл. 4, чл.8, чл.9, чл. 37, чл.55, чл.73а и чл.75 от ЗДДФЛ

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас с вх.№ ………. е описана следната фактическа обстановка:
Живеете от м. септември 2019 г. в Германия, но считате, че това може да бъде временно. Не знаете колко време ще пребивавате в Германия и може след няколко месеца да се върнете в РБългария поради условията с пандемията. Със семейството си живеете в Германия, където работите по трудов договор. Посочвате, че управлявате собствеността си когато сте в РБългария, плащате сметките си по интернет и в случай на неотложни решения имате пълномощно лице в страната. Поддържате си банкови сметки за плащане чрез тях за телефон, интернет, данъци и всички останали сметки за поддържане на собствеността си. Реално 183 дни извън страната ги правите през месец юли 2020 година, като до днешна дата фирмата наемател Ви е издавала сметки за изплатени суми Образец №3а с авансово удържан данък и с приспаднати нормативно признати разходи за дейността.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Считате ли се още за местно физическо лице през 2020 г.?
2. Как трябва да се декларират доходите от наем – какви декларации и приложения към тях трябва да подадете и в какви срокове?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местни и чуждестранни физически лица.
На основание чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица (ДЗЛ) са местните и чуждестранните физически лица (ЧФЛ), които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Следователно, при определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на РБългария, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на ЗДДФЛ те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им – физическо лице се квалифицира като „местно“ или „чуждестранно лице“ за целите на облагането.
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Критериите, по които дадено физическо лице се квалифицира като „местно“ по смисъла на ЗДДФЛ, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от същия закон. Съгласно неговата ал. 1, местно физическо лице, без оглед на неговото гражданство, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема за местно за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчен за да се приеме, че дадено физическо лице е местно по смисъла на ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната или извън страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Също така и притежаването на недвижим имот не е единствен критерий за определяне статута на физическото лице. Обстоятелството, че едно физическо лице – наемодател е пребивавал извън територията на страната повече от 183 дни също не го превръща автоматично в чуждестранно физическо лице, при условие че това пребиваване не е свързано с трайно установяване там.
Оценката дали дадено физическо лице се квалифицира като „чуждестранно“ се прави по метода на изключването, т.е. като чуждестранни се квалифицират физическите лица, които не могат да бъдат дефинирани като „местни“ на базата на критериите, определени от закона. Следователно, ако дадено физическо лице не покрива нито един от посочените критерии за местно лице, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ за целите на подоходното облагане то се приема за чуждестранно. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ – чл. 5 от с.з.
Важна и съществена в случая е разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Към запитването не прилагате относими документи, от които да е видно, че ФР Германия претендира, че Вие сте нейно местно лице за цялата 2020 г. Когато не може да се определи точно статута на едно лице, по повод данъчното му облагане са възможни две хипотези:
A. Лицето се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ.
Б. Лицето се счита за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.
Необходимо е също така да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. За да не възникне така нареченото „двойно данъчно облагане“ и с цел елиминирането му, държавите сключват „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ (СИДДО). Между Република България и Федерална Република Германия има Спогодба за избягване на двойното облагане и на отклонение от облагане с данъци на доходите и имуществото (ратифицирана със закон, приет от 41-ото народно събрание на 19 май 2010 г.- ДВ, бр. 41 от 2010 г. сила от 21.10.2010 г. обнародвана с ДВ бр. 6 от 18.01.2011 г.).
В чл. 4, ал.1 от Спогодбата е регламентирано, че за целите на тази спогодба понятието „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, нейна федерална провинция и всяко нейно политическо подразделение или неин орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище, а ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси). Ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава.
Съответно, съгласно чл. 6, ал.1 от Спогодбата, доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество. Следователно за дохода от наем на имот в Р България, собственост на чуждестранно лице, в изпълнение на Спогодбата данъкът ще се дължи в Р България.
В конкретния случай приложение следва да намери спогодбата между Р България и ФР Германия. В случая е налице колизия на законодателствата, тъй като едновременно две държави, всяка по смисъла на вътрешния закон, могат да определят български гражданин за свое местно лице за данъчни цели. Този конфликт на законодателствата се разрешава на базата на критериите, заложени в чл. 4 от СИДДО между Р България и ФР Германия.
Предвид установената йерархия на разграничителните критерии, като първи от тях е разполагането с постоянно жилище. Вие имате постоянен адрес в България, но същевременно в запитването сте посочили, че от м. септември 2019 г. до сега постоянното Ви местоживеене (местопребиваване) е във ФР Германия и в случая ще остане преценката на база критерия „център на жизнените интереси“. Видно от посоченото в запитването, Вие сте пребивавали повече от 183 дни за 2020 г. във ФР Германия, където упражнявате трудова дейност и част от доходите са с източник Германия в резултат на труда си положен на територията на Германия. Декларирате също, че от м. септември 2019 г. до сега живеете в Германия заедно със семейството си.
Имайте предвид, че компетентен да се произнесе по прилагане на разпоредбите на СИДДО е Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП гр. София, след представяне на доказателства за работата в чуждата държава – договор, вид работа, продължителност и др.
В случай, че на база горепосочените критерии се определяте като чуждестранно физическо лице за целите на ЗДДФЛ за 2020 г., съответно ФР Германия Ви счита за нейно местно лице за 2020 г., данъчното третиране на доходите от източник Р България, в случая от наем е следното:
Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, които са начислени/изплатени от местни лица. На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от глава шеста „Окончателен данък за доходи от източник в България и чужбина“ на ЗДДФЛ, доходите от наем на чуждестранни лица се облагат с окончателен данък, който във връзка с чл. 46, ал. 1 от с.з. е в размер на 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.
За доходите от наем, придобити от чуждестранни лица, се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. В случаите когато платеца на наема е предприятие или самоосигуряващо се лице, същото удържа окончателния данък за начислените/ изплатени доходи и подава декларацията по ал. 1 на чл. 55 от закона. Съответно, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т.е. когато наемателя е физическо лице, декларацията се подава от лицето, придобило дохода, т.е. наемодателя (ал. 2 на чл. 55 от ЗДДФЛ).
Декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от наемателя (предприятие или самоосигуряващо се лице) в сроковете за внасяне на дължимите данъци – до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка. (чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Чуждестранните физически лица, не са задължени да издават документ за придобитите от тях доходи обложени с окончателен данък по реда на глава шеста – по аргумент на чл. 9, ал. 3, т. 2 във връзка с чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ.
В чл. 57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите – чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ, за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена данъчната декларация по чл. 55. Следователно, главното водещо условие за издаване на удостоверението е окончателният данък да е платен.
Предвид гореизложеното, чуждестранното физическо лице е данъчно задължено само за доходите си от Република България и не следва да декларира доходите си от източници извън България. Когато чуждестранно физическо лице има доходи от източник в страната, обложени с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, за тези доходи лицето няма да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от с.з. (чл. 52, т. 4 от ЗДДФЛ).
Трябва да имате в предвид, че чл. 73а, ал.1 от ЗДДФЛ изисква предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, да предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9 – доходи от управление и контрол, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината, в случая срока е до 31 януари 2021 г.
Същевременно, когато според критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ за съответна година, едно чуждестранно физическото лице придобие качество на местно лице за Р България, тогава същото е задължено да декларира доходите си както от източници в България, така и от чужбина при спазване на правилата, регламентирани в чл. 50 от с.з. чрез подаване на годишна данъчна декларация за съответната година в регламентираните от закона срокове. В тези случаи декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ не се подава.
Уведомяваме Ви, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите /НАП/ сте длъжни да посочвате Вашата идентификация /име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция/, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви.

Оценете статията

Вашият коментар