Изх. № 24-34-406
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо до Дирекция „ОУИ“ – гр. София, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-34-406/27.04.2007 г.. Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. З, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите сте задължен да посочвате Вашите данни за идентификация (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и/или БУЛСТАТ/ЕР1К. издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви. Освен това в писмото Ви не е описана достатъчно изчерпателно фактическата обстановка, имаща отношение към данъчното облагане на въпросното лице, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор на поставения от Вас въпрос. В тази връзка изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
•^ което има постоянен адрес в България, или
•^ което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
•^ което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
•/ чийто център на жизнени интереси се намира в България. Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4. ал. 5 о ЗДДФЛ. а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен
адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДЦФЛ(чл. 5 от ЗДЦФЛ).
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 75 от ЗДЦФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите н^ съответната данъчна спогодба или договор. Към настоящия момент, няма сключена спогодба между България и САЩ за избягване на двойното данъчно облагане, поради което местните физически лица, които имат доходи от САЩ, при определянето на данъка ползват данъчен кредит по реда и при условията на чл. 76 от ЗДДФЛ.
//
‘