Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

1_ИТ-00-35/27.04.2016 г.
ЗДДФЛ чл.26, ал.1
ЗДДФЛчл.50, ал.1, т.1

Относно: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП гр. с вх. №/2016г., сте описали следната фактическа обстановка:
Регистриран сте по чл.57, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ като едноличен търговец и имате казан с вместимост 200 литра в село .., общ…с цел производство на ракия за собствено консумация. Във връзка с тази дейност поставяте следните въпроси:
1.При започване на дейността трябва ли да се подават някакви документи в НАП и ако трябва, какви да са тези документи?
2.След като цялото производство на ракия е за собствена консумация, необходимо ли е да изготвяте производствени листове и някакви други отчети?
3.Задължително ли е да имате касов апарат, след като няма да имате приходи от тази дейност?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ регламентира, че формирането на облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец се извършва съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. В чл.18, ал.1 от ЗКПО е указано, че данъчният финансов резултат /печалба или загуба/ е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Годишната данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец се определя като облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице – чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от с.з. Съответно, годишен отчет за дейността не подават едноличните търговци, които не извършват дейност през данъчната година и не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство – чл.51, ал.2 от закона.
От гореизложеното следва, че когато регистрираните като еднолични търговци физически лица не са придобили през годината доходи, не са извършвали дейност през годината и не са отчели за данъчната година приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство, не следва да подават годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за съответната година, респ. годишен отчет за дейността.
По втори въпрос:
Съгласно чл.57, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Специализираните малки обекти за дестилиране подлежат на задължителна регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове, като за регистрираните обекти Агенция „Митници” води нарочен регистър – чл.56 от ЗАДС.
По отношение на необходимостта от изготвяне на производствени листове и други отчети, свързани с пунктовете за изваряване на ракия, Ви уведомяваме, че въпросът не е свързан с прилагането на данъчното и осигурително законодателство, поради което не в компетенцията на Националната агенция за приходите. В случая следва да отправите запитването си в тази му част към Агенция „Митници“.
По трети въпрос:
На основание чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон от ФУ/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон от ИАСУТД/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Предвид цитираната разпоредба, касова бележка от фискално устройство следва да издава всяко лице, когато извършва продажба/доставка в търговски обект.
Редът и начинът за издаване на фискалният и системният бон, работа с фискално устройство /ФУ/ и с интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/ и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006г. в сила от 01.01.2007г. за регистриране и отчитане на продажби на търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл.25, ал.1, т.1 от същата наредба е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод, като в ал.3 е уточнено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Следователно, само когато има плащане и то се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не трябва да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.

Оценете статията

Вашият коментар