1_2/30.01.2009
ЗКПО, чл.26, т.11
относно: прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№
в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр.
, относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изразяваме следното становище:
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От гледна точка на Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия „разход” е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
За да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; разходите да са документално обосновани; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона.
По първи въпрос:
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или такива със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна. Със санкционен характер, са тези лихви и неустойки, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация). Те се включват в данъчната основа и поради това се документират със същите документи, с които се документира и доставката по повод на която са дължими неустойките – фактура.
Когато се касае за неустойка, имаща за цел да компенсира наемодателя, т.е за заместваща престация на наемната цена, която наемодателят не може да получи, заради неизпълнение от страна на наемателя, за нея следва да се издава само документ, който удостоверява заплащането им от съконтрагента по конкретния договор.
Един от основните принципи при осъществяване на счетоводството е принципът на документалната обоснованост. Съгласно чл.4, ал.З от ЗСч. пред-приятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите, съгласно действащото законодателство. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл.7, ал.1 от ЗСч. задължител-ни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи. В настоящия случай наемодателите може да документират неустойките чрез издаване на първичен счетоводен документ за извършеното плащане, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството. При заплащането на дължимитенеустойки в брой следва да се имат предвид и разпоредбите на чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Когато при документиране на дадена стопанска операция е спазен нормативно установения в цитираните разпоредби ред няма основание за непризнаване насчетоводен разход заданъчни цели по реда на ЗКПО.
По отношение на втория зададен въпрос следва да имате предвид и следното:
Съгласно регламента на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружеството. В случая, ако се изплатят неустойки или други суми от дружествата във връзка с прекратявяне-то на договора за наем от „…” ДЗЗДнеоснователно финансовия резултат на дружествата ще бъде намален.
Във връзка с данъчното третиране следва да имате предвид и разпоредбата на чл.26, т.11 от ЗКПО предвиждаща регулация на разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата. Съгласно §1 т.5 от ДР на ЗКПО, “Скрито разпределение на печалба“ са:
а) начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица;
Наред с това в чл.267 от ЗКПО в сила от 01.01.2008 г. е предвидена административно наказателна санкция за данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба.’