1_135/17.12.2008
Чл.26, т.1,т.11, чл.267 от ЗКПО
Относно: прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Уважаеми господин ……,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” –
, относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,изразяваме следното становище.
Фактическа обстановка
Въпросът, поставен във Вашето запитване, е формулиран изключително общо, като не е изложена изчерпателно конкретната фактическа ситуация. Посочено е, че се касае за прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник, за което се изплащат ежемесечно суми лично от оставащите съдружници. Съгласно сключен договор в случай на не изплащане на договорените суми или забава се дължи лихва, която се гарантира и изплаща от дружеството.
Въпроси:
1. Могат ли да се признаят за данъчни цели горепосочените плащания и лихви към тях?
2. Ще повлияят ли тези плащания на финансовия резултат?
3. Трябва ли да бъдат отразени по друг начин извършените разходи?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От гледна точка на Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия „разход” е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
За да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона.
Съгласно регламента на чл.26 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружествато. В случая ако се изплатят лихви или други суми във връзка с прехвърлянето на дяловете от единия съдружник на другите за сметка на дружеството ще се поеме едно чуждо задължение и неоснователно финансовия резултат на дружеството ще бъде намален.
Във връзка с данъчното третиране следва да имате предвид и разпоредбата на §1 т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, в която е регламентирано понятието „ скрито разпределение на печалбата”. “Скрито разпределение на печалба“ са:
а) начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица;
От 01.01.2008 в чл.26 от ЗКПО е създадена нова т.11 предвиждаща регулация на разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата.
Наред с това в чл. 267 от ЗКПО (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) е предвидена административно наказателна санкция за данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба.
ДИРЕКТОР „ОУИ” –
:……….…………….
‘