1_25/25.05.2009
ЗМДТ
Чл.4, ал.6, чл.10,14, 15,28
Относно: прилагането на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ …………/24.04.2009 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр……………., изразяваме следното становище:
В запитването е изложено само, че сте закупили жилище в град …………… Поставени са следните въпроси:
Може ли по име или ЕГН на собственика да ни кажете колко ще е данък сгради и какъв е крайният срок за плащане?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) изразяваме следното становище:
След измененията на Закона за местните данъци и такси, публикувани в ДВ, бр.100 и бр.105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., всички правомощия по администриране на местните данъци и такси са възложени на съответните общини по местонахождение на недвижимия имот (чл. 4 ЗМДТ). По изключение Законът за местните данъци и такси е създал строго ограничена компетентност само на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да издава методически указания по прилагането на закона (чл. 4, ал. 6 ЗМДТ).
Данъчно задължените субекти подават данъчна декларация по реда на чл. 14 ЗМДТ, за да може да бъде определена основата за данъчно облагане, както и следващия от нея размер на подлежащия за внасяне данък. Образецът на декларацията е утвърден от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ-40 от 17 януари 2006 г., която е публикувана в неофициален раздел на ДВ. бр. 11 от 3 Февруари 2006 г.
Данъчно задължени лица за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ са собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право. Разпоредбата на чл. 3 ЗМДТ указва, че данъчните декларации могат да се подават и от законните представители на данъчно задължените лица.
По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ декларация се подава за разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 14 ЗМДТ се подава:
1. за всички новопостроени или придобити по друг начин недвижими имоти – чл. 14, ал. 1 ЗМДТ;
2. при промяна на вече декларирани обстоятелства;
3. при частично или пълно унищожаване на сградите – чл. 16, ал. 1 ЗМДТ;
4. при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно – чл. 16, ал. 1 ЗМДТ;
5. при предявяване на правото на освобождаване от данък по чл. 24 ЗМДТ – чл. 27 ЗМДТ;
6. за ползване на предвидените в чл. 25 ЗМДТ данъчни облекчения за имот – основно жилище и имот, основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто – чл. 27 ЗМДТ;
7. при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка – чл. 14, ал. 2 ЗМДТ.
Срокът за подаване на декларацията е 2-месечен, считано от настъпване на съответното обстоятелство. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ установява специален, шестмесечен срок за деклариране на придобити по наследство недвижими имоти.
Данъчната декларация се подава в общината по местонахождението на недвижимия имот.
Приемането се извършва от служител в съответната общинска администрация, който е длъжен да окаже съдействие на данъчния субект по всички въпроси от технически характер, възникнали при попълването на данъчната декларация. Подаващият декларацията е задължен да удостовери самоличността и/или представителната си власт пред длъжностното лице.
Подаването на декларацията се отразява във входящ регистър, като в него се отбелязват и данните за подателя. На подателя се съобщават писмено входящия номер и датата на подаване на декларацията (чл. 100, ал. 1 ДОПК);
Подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ служи за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а оттам и на данъка върху тях.
Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.
Във Вашия случай, в срок до 30 юни, следва да заплатите дължимата от Вас първа вноска за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.
На телефони …………………………………., може да получите информация от служител на общинската администрация, за дължимите от Вас данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2009 г.
‘