1_144/25.05.2010
Чл.9, ал.3, чл.12 от ЗДДС, чл.10 и чл.77 ал.1 От ЗКПО
относно: прилагането на ЗДДС и ЗКПО във връзка с направени разходи по договор за наем
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр…………… с вх. № ………………….2010 г., изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка Вашата фирма има сключен договор с италианска фирма, за изработка на продукция на ишлеме. Италианската фирма е предоставила необходимите машини и регулярно снабдява българската фирма с необходимите материали за изработка на продукцията. В договора сключен между двете фирми е договорено задължение да подсигурите престоя /по конкретно жилищните нужди/ на представител на италианската фирма, който ще извършва текущ контрол върху качеството и изпълнението на поръчките.
Поставените въпроси са:
1.Имате ли право на данъчен кредит по фактурите за наето жилище на италианския представител, при положение, че това Ви е вменено като по договор и е за Ваша сметка, и необходимо ли е да приложите разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗДДС?
2.Счита ли се направениятразход за наем като свързан с дейността на фирмата или с него трябва да се преобразува счетоводния финансов резултат за годината?
По прилагането на ЗДДС
По отношение на прилагането на ЗДДС следва да имате предвид, че на основание чл.12, ал.1 от закона, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка науслуга.
Съгласно чл.9, ал.3 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и:
1. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
Предвид гореизложеното, за възмездна доставка на услуга (т.е. като облагаема доставка или като доставка, за която следва да се начисли ДДС) следва да се счита и предоставянето на услугата по престой на италианския представител. Това данъчно третиране на доставката ще е налице, когато тази услуга не се префактурира нито на италианския представител, нито на италианското дружество. По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по получената услуга във връзка с престоя на италианския представител в този случай няма да бъде ограничено по чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС. Този извод се налага от твърденията, че тази получена услуга за Вашето дружество е свързана с икономическата Ви дейност, както и това, че същата не е предназначена за безвъзмездни доставки (получената услуга се използва за доставка, която е приравнена на облагаема за целите на ДДС).
По прилагането на ЗКПО
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО.
Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
От гледна точка на Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия „разход” е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
При осъществяване на стопанската си дейност, Вашето дружеството може да встъпва в различни по вид правоотношения. Какви ще бъдат те, ще зависи единствено от волята на страните в тези правоотношения. В случай, че дружеството сключи договор за наем, с фирма-наемодател за ползване на имот, за дружеството ще са налице разходи за наем /външни услуги/. За отчитане на разходите за наем следва да е налице договор за наем, оформен съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите и да са издадени документи, оформени и отчетени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и чл.10 от ЗКПО. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от същия закон.
За да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на ЗКПО.
На основание чл.77, ал.1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти /НСФОМСП или МСФО/.
Гореизложеното означава, че разходите за наем, извършени във връзка с престоя на представител на италианската фирма, участвали при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО, акоса свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани съобразно изискванията на ЗКПО.
‘