чл. 131 от ЗДДС
чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК
чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК
Изх. № 53-04-862
……..…….. 2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-862/09.12.2015 г., както и становище от „XXXX“ АД, прието с вх. № 20-00-639/17.12.2015 г., и
вх. № 20-00-639/07.01.2016 г., и допълнение към него, прието с
вх. № 20-00-639#2/20.01.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С протокол за провеждане на публична продан от 15.11.2011 г. „XXXX“ АД с ЕИК ………….. е обявено за купувач на недвижим имот, собственост на „YYY“ ЕООД с ЕИК ……………, за сумата от 480 100.00 лв., в това число сума за дължим ДДС в размер на 80 016.16 лв. На 17.11.2011 г. купувачът е внесъл по сметката Ви като ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ (ЧСИ) дължимата сума и Вие сте издал постановление за възлагане на имота. На 18.11.2011 г. длъжникът е обжалвал издаденото постановление за възлагане и с решение от 26.04.2012 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СГС), неподлежащо на обжалване, съдът е отменил постановлението за възлагане. В тази връзка на 15.05.2012 г. купувачът е поискал внесената сума да му бъде върната, което е направено на 18.05.2012 г. По молба на купувача е образувано дело пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД (ВКС) за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК), и със свое решение № 150А от 05.06.2013 г. ВКС е отменил решението на СГС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. На 25.06.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело „YYY“ ЕООД е бил дерегистриран по ЗДДС. На 30.07.2014 г. купувачът „XXXX“ АД, без да бъде изрично поканен, е внесъл повторно по сметката Ви дължимата продажна цена, посочена в протокола за обявяване на купувач от 15.11.2011 г. в размер на
480 100.00 лв. На 12.09.2014 г. СГС е постановил неподлежащо на обжалване решение, с което е потвърдил действията по провеждането на публичната продан и обявяването на „XXXX“ АД за купувач на недвижимия имот. На същата дата постановлението за възлагане е влязло в сила. На 12.12.2014 г. сте съставил протокол за извършена продажба, с който е определена продажна цена за имота в размер на
480 100.00 лв., от които 400 083.34 лв. данъчна основа и 80 016.66 лв. ДДС. Сумата за ДДС в размер на 80 016.16 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП София на 12.12.2014 г.
В молба от 29.10.2015 г. до Вас, „XXXX“ АД е посочило, че при извършена му данъчна ревизия дружеството е установило, че към 12.12.2014 г. длъжникът по изпълнителното дело е бил дерегистриран по ЗДДС, поради което не е имало основание за облагане на публичната продан с ДДС и данъкът е бил незаконосъобразно начислен. Цитира решение на ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД (ВАС) № 14451/22.12.2008 г., в което е цитирано и разяснение с Изх. № 24-31-42/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на НАП относно прилагането на ЗДДС в аналогични случаи. С молбата дружеството настоява да предприемете действия по възстановяването на платения данък и Ви уведомява, че в противен случай ще предяви срещу Вас иск за имуществени вреди поради това, че в проведената ревизия органите по приходите са му отказали правото да приспадне данъчен кредит по проведената публична продан.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Страна ли е в сделката по покупко-продажба на недвижимия имот ЧСИ,
и ако да, каква, доставчик или получател?
2.След като на купувача с приложения ревизионен доклад
№ Р-22221515002689-092-01/06.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по сделката, то по какъв ред и на какво основание следва да поискате възстановяване на платената сума?
3.За какви цели са били използвани платените 80 016.16 лв. и на какво основание приходната администрация не ги връща на правоимащия?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Видно от наименованието на чл. 131 от ЗДДС законът третира публичната продан на недвижим имот по реда на ГПК като доставка на стоки, отчитайки нейните специфични особености в сравнение с доставките на стоки в общия случай. По смисъла на чл. 11 от ЗДДС във връзка с чл. 5 и чл. 6 от ЗДДС страни по всяка доставка на стока по смисъла на този закон са прехвърлящият правото на собственост (доставчик) и приобретателят на това право (получател). Видно от тези разпоредби страни по доставката са само лицата, през чиито патримониумпреминава правото на собственост върху конкретната вещ – предмет на публична продан. ЧСИ не е сред тях, той е особен вид лице, натоварено от закона с правомощия по осъществяването на публичната продан и администрирането, отчитането и внасянето на данъка, в случай, че такъв се дължи за конкретната доставка.
По втори въпрос:
По силата на чл. 117, ал. 2, т. 8 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с ревизионния доклад органите, извършващи ревизията, отправят до органа, компетентен да издаде ревизионен акт, своите предложения за установяване на задължения. Този орган може да приеме предложенията, обективирани в ревизионния доклад, или не. Видно от разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК задължения се установяват с ревизионния акт. Този акт подлежи на редовен административен и съдебен контрол в производствата по административно и съдебно обжалване по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК. От друга страна, основно начало на данъчно-осигурителния процес, възведено в чл. 4 от ДОПК е самостоятелността и независимостта на органите по приходите при осъществяване на правомощията им. Поради това в настоящия отговор не следва да бъде обсъждана законосъобразността на предложенията, съдържащи се в приложения към запитването ревизионен доклад.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид, че то възниква и се упражнява само при наличието на изчерпателно регламентирани предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС и при липсата на пречките, лимитативно изброени в чл. 70 от закона. Приложението на този правен институт е несъвместимо и взаимно изключващо се с възстановяването на суми за недължимо платен данък. Иначе казано една и съща сума не може да бъде едновременно приспадната от данъчните задължения по ЗДДС на едно лице под формата на данъчен кредит и възстановена по реда на чл. 128 и следващите от ДОПК като недължимо платена. Същевременно евентуалният отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит не е пречка за възстановяване на недължимо платен данък.За възстановяването на недължимо платени суми в конкретния случай следва да бъде подадено искане по чл. 129 от ДОПК. Лицето, легитимирано да инициира процедурата по възстановяване, сте Вие, доколкото Вие сте лицето, което е внесло недължимо съответната сума.
От гледна точка на интересите на купувача в подобни случаи е необходимо да се отбележи, че той следва да провери дали към съответната дата длъжникът по изпълнителното дело е регистриран по ЗДДС, съответно да прецени дали ще има право на данъчен кредит в случай, че придобие вещта. На интернет страницата на НАП е предоставена възможност на лицата да извършват такива проверки. По отношение на внесения данък и неговото отражение върху продажната цена, съответно евентуалните вреди, които купувачът е претърпял в резултат на прилагането на разпоредбите на ЗДДС, следва да се прецени дали отчисляването на данъка по смисъла на
чл. 131, ал. 2 от ЗДДС е рефлектирало върху размера на продажната цена.
По трети въпрос:
НАП е агенция, осъществяваща правомощия, свързани с приходната част на републиканския бюджет, но не е овластена да контролира неговата разходна част. Поради това становище по така зададения въпрос не може да бъде изразено.
Предвид изложеното по-горе по втория от зададените въпроси не следва да бъдат обсъждани и основанията за предложенията на органите по приходите, извършващи ревизията на купувача.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.