2_1474-1/08.10.2012г.
ЗДДС, чл.21,ал.4, т.1
ЗКПО, чл.3, ал.2
В Дирекция ОУИ гр…… е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № ……, в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Предстои Ви сключване на договор за наем на сто мобилни къщи, разположени в къмпинг в гр. Рим със срок на договора 15 години. Наемодателят е дружество от Лихтенщайн, което не е регистрирано за целите на ДДС. Българското дружество и ЮЛ от Лихтенщайн не са свързани лица.
……… ООД е регистриран туроператор в България и сключва договор за ресторантьорски услуги с италианско дружество, което управлява ресторанти, пицарии и барове на територията на гореупоменатия къмпинг. Двете дружества не са свързани лица. Посочвате още, че българското дружество ще развива дейност като туроператор, като сформира и продава пакет туристически услуги, включващи нощувка и хранене в къмпинга с получатели на услугата български или чуждестранни туроператори от ЕС или извън него.
Във връзката с изложената от Вас фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1.Кое дружество следва да начисли и заплати ДДС при условие, че наемодателят
/дружеството от Лихтенщайн/ е нерегистрирано по ДДС лице, установено е извън ЕО, а мястото на изпълнение е държава членка на ЕС – Италия.
2. Налице ли са условията на ВОП при получени услуги от страна на българското дружество от италианската фирма.
3. Каква ставка на ДДС трябва да прилага българският туроператор при издаването на фактури на български или чуждестранни туроператори от ЕС и извън него.
4. Къде следва българското дружество да води счетоводство и къде да се облага с данък печалба.
На основание изложената от Вас фактическа обстановкаи при съобразяване с действащия ЗДДС и ППЗДДС изразяваме следното становище:
По първи и втори въпрос:
Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато същата е свързана с недвижим имот се определя съобразно разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира недвижимият имот, включително при:
-предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
-настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Предвид, че към запитването не са приложени договори и други документи, от описаната в запитването фактическа обстановка може да се приеме, че услугата, по която българското дружество е получател е с място на изпълнение на територията на държавата, където се намираобекта, т.е. извънтериторията на страната.
Аналогично е данъчното третиране и по отношение на доставката на ресторантьорски услуги, предоставени от италианското дружество. Съгласно чл.21, ал.4, т.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ресторантьорски и кетъринг услуги е мястото, където физически се извършват тези услуги. В описания от Вас случай услугите се предоставят на територията на Италия.
Предвид посочените разпоредби за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на протокол по чл.117 от ЗДДС за доставката на услуга, свързана с недвижим имот и за ресторантьорските услуги, по които лицето е получател, тъй като не са изпълнени условията на чл.82, ал.2 т.3 от закона.
Във връзка с поставения по т.3 въпрос Ви информираме, чедоставките на услуги, предоставени от туроператор към друг туроператор с цел последваща препродажба са разгледани в Раздел ІV на Указание на Министъра на финансите с Изх. № УК-2 от 10.07.2012г., относно прилагате на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012г., което е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите– www.nap.bg.
Ако след като се запознаете с указанието възникнат допълнителни въпроси относно данъчния режим на тези услуги, можете да ги поставите отново пред Дирекция ОУИ гр.Варна, като за целта е необходимо изчерпателно да изложите всички относими към конкретния казус факти и обстоятелства.
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност /МСД/ в друга държава.
Реализацията на дейността и разчитането на мястото на стопанска дейност на българското дружество следва да бъде съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство.
Независимо от горното, общото правило, дефинирано в чл.3, ал.2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъциза печалбите и доходитеси от източници в Република България и в чужбина.
Изискванията на българското законодателство, относно облагането на МСД, регистрирано отбългарско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в ЗКПО,в глава ІІІ- Международно облагане.
Съгласно чл.13 от закона, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
В тази връзка следва да се има предвид, че между Република България и Република Италия има сключена Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото /Обн. – ДВ, бр. 66 от 13.08.1991 г.; в сила от 10.06.1991 г.; Ратифицирана с Указ 1565 на ДС на НРБ от 1988 г./ след запознаване, с която и с оглед характера на дейността,дружеството следва да определи образува ли място на стопанска дейност дейността му в Италия.
Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, където се включват данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България и от мястото на стопанска дейност в чужбина, и следващото се данъчно облагане върху общия данъчен финансов резултат за отчетния период.
Това означава, че всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия му резултат по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство на страната, на чиято територия ерегистрирано то, от една страна, а от друга страна този резултат да бъде включен в общия финансов резултат, деклариран в декларацията по чл.92 от ЗКПО.
За да ползват данъчен кредит за платения в чужбина данък от място на стопанска дейност, юридическите лица следва да приложат към годишната си данъчна декларация доказателства за размера на удържания данък в чужбина. Това изискване е въведено с нормата на ал.6 в чл.92 от ЗКПО. Следва да се има предвид, че подобни доказателства са необходими, само когато за печалбата/дохода от чужбина се прилага кредитен метод за избягване на двойното данъчно облагане, но не и при метода „освобождаване с прогресия” съгласно съответната действаща СИДДО.
Относно документирането на стопанската операции на МСД, следва да се съблюдават разпоредбите на чл.10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Задължително условие е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Следва да имате предвид, че документите, създадени с цел отчитане на стопанската дейност, които са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следва да са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, съгласно чл.3 ,ал.2 от ЗСч.
‘