1_11-02-1/14.02.2007
относно: приложение на данъчните закони във връзка с издаването на фактури и административните нарушения по повод на това
Във връзка с отправените от Вас въпроси, даваме следните отговори:
По първи въпрос:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Счетоводството се осъществява в съответствие с принципа на текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства.
Начисляването става с издаване на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Ако лицето е регистрирано по ЗДДС, при издаването на данъчни документи по ЗДДС, каквато се явявафактурата, същото трябва да се съобрази и разпоредбата на чл.93, ал. 2 от ЗДДС/отм./, съгласно който данъчните документи се издават от регистрираното лице – доставчик, в срок от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Понятието данъчно събитие е посочено в чл.24 от ЗДДС /отм./. Датата на настъпване на данъчното събитие е определена в разпоредбите начл. 25 и чл. 26 от ЗДДС/отм./
По втори въпрос:
Издадените фактури през годината, следваща годината на извършване на услугата, представлява нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 7, ал. 1 от с.з. За извършеното нарушение се носи административнонаказателна отговорност по Закона за счетоводството .
Ако лицето е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, извършеното деяние представлява нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДДС/отм./. За извършеното се налага имуществена санкция на основание чл.136 от ЗДДС / отм./, съотв. чл. 135 от ЗДДС/ отм./.
По трети въпрос:
Във запитването си не конкретизирате за какъв вид данък става въпрос.
1. По ЗОДФЛ – Ако едноличния търговец е било данъчнозадължено лице по смисъла на чл.30 и чл.31 от Закона за облагане на доходите на физическите лица/отм./, тогава извършената услуга по повод изпълнението на сделката има отношение относно плащането на окончателен годишен /патентен/ данък.
При условие, че лицето е декларирало тази дейност в патентната си декларация, неговото задължение за определянето на дължим данък е изпълнено. За извършваната патентна дейност лицето дължи съответния размер патентен данък, определен в ЗОДФЛ/отм./, а до 15 април на следващата година е длъжно да подаде и данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./. Неизпълнението на задължението съставлява нарушение по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ във връзка с чл.61, ал.1 от ЗОДФЛ/отм./.
При условие, че лицето не е подало данъчна декларация за извършва патентна дейност, тогава е налице нарушение на чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ/отм./, за което се носи административнонаказателна отговорност по силата на чл.61, ал.1 от ЗОДФЛ/отм./. Задължението за подаване на данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ е налице и когато ДЗЛ не е било на режим облагане с патентен данък. В такъв случай, ако не е подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ отново подлежи на санкция – чл.61, ал.1 от ЗОДФЛ/отм./.
Ако е подадена декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ и/или декларация по чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ/отм./, но в същите не са посочени или невярно са посочени данни и обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от такъв, напр. не е включен резултата от посочената сделка, то тогава е налице нарушение по чл.61, ал.2 от ЗОДФЛ/отм./.
2. По ЗДДС – Ако лицето е било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност към момента на извършване на услугата, тогава данъка върху добавената стойност е дължим за данъчния период, през който е извършена услугата, като ДЗЛ е длъжно да начисли ДДС съобразно правилата на чл.55 от ЗДДС/отм./.
По четвърти и пети въпрос:
Съгласно чл.3 от Закона за националната агенция за приходите, НАПустановява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер; установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски; обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица и пр. С Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/ се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. При действията си, органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс, като издаваните административни актове се основават на действителните факти от значение за случая. Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Видно от чл.51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. В този смисъл редовността на издадени фактури, досежно установяването на задължения за данъци и ЗОВ се установява единствено при административното производство. Когато в хода му се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода, същото се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство – чл.34, ал.2 от ДОПК. В наказателното производство по НПК подлежат на доказване извършеното престъпление/фактическия състав/ и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. ‘