Приложение на разпоредбата на 21, ал.2 от ЗДДС

2_277/22.02.2011г.
21, ал.2 ЗДДС
ОТНОСНО: Приложение на разпоредбата на 21, ал.2 от ЗДДС
Представляваното от Вас дружество е застрахователен брокер, вписано в Регистъра по чл.30, ал.1,т.9 от ЗКФН, воден от Комисията за финансов надзор. Дружеството извършва услуги по застрахователно посредничество в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. За всяка събрана застрахователна премия от краен клиент и преведена на съответния застраховател получавате комисионно възнаграждение. За извършенатауслуга издавате фактура, в която като основание за неначисляване на данъка, посочвате разпоредбата на чл. 47, ал.2 от ЗДДС, когато получатели са български застрахователи.
Поставили сте следният въпрос: Когато получатели на услугата са застрахователи, регистрирани в други държави – членки, с валидни ДДС – номера коя разпоредба от ЗДДС следва да посочите, като основание за неначисляване на ДДС в издаваните от Вас фактури – чл.47, ал.2 или чл.21, ал.2 от ЗДДС?
На основание изложената фактическа обстановка изразяваме следнотостановище:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. От 01.01.2010 год. мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие ……или друго място, чрез което едно лице извършвацялостно или частично икономическа дейностна територията на една страна” /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/, а „постоянен адрес” или „обичайно пребиваване” означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл.5, ал.1 от ППЗДДС/.
Съгласно чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва съответната разпоредба от закона или правилника – за доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона.
Предвидгореизложеното, в общия случай, когато застрахователят /получател/ е данъчно задължено лице от друга държава членка, мястото на доставката е извън територията на страната, т.е. на територията на тази държава членка. Като основание за неначисляване на данъка във фактурата следва да посочите разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, определяща мястото на доставката.
Разпоредбата на чл.47 от ЗДДС се прилага когато извършваните от Вас услуги като застрахователен брокер, при условията и по реда на Кодекса за застраховането, са с място на изпълнение на територията на страната.

Оценете статията

Вашият коментар