Изх. № М-26-Б-191
Дата 29.06.2011 г.
ЗДДС, чл. 28;
ППЗДДС, чл. 21, ал.1.
Относно: приложение на разпоредбата на чл. 28 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-26-Б-191/2010/17.01.2011 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружеството изпълнява поръчка на френско дружество за доставка на обзавеждане. Съгласно изискване на френското дружество, стоките се доставят в Казахстан за дружество, с което българското дружество няма договорни взаимоотношения. Транспортът от София до Казахстан се организира и е за сметка на казахстанското дружество.
Въпросите Ви са:
1. Кой следва да бъде посочен като получател на стоката в митническия документ, като се има предвид, че френското дружество не е установено в Казахстан, но има договорни взаимоотношения с казахстанското дружество?
2. Възможно ли е като износител в митническия документ да се посочи френското дружество, а като получател дружеството от Казахстан и как френското дружество би могло да докаже, че стоката, изпратена от България до Казахстан е напуснала ЕС и не подлежи на данъчно облагане по ЗДДС?
3. Кога следва да се прехвърли собствеността върху стоката на френското дружество и да бъде издаден документ за това, в случай, че износът от България бъде осъществен от българското дружество и като получател в митническия документ се посочи френското дружество, а мястото на доставката – Казахстан?
4. Възможно ли е износът да се извърши като в митническия документ като износител се посочи френското дружество, а като получател дружеството от Казахстан и предвид това, че стоката напуска територията на България и ЕС следва ли да се приложи за доставката нулева ставка съгласно чл. 28 от ЗДДС от българското дружество? В този случай какви документи са необходими, за да се удостовери, че стоката, произведена от българското дружество е изнесена с митнически документ от френското дружество от територията на страната и ЕС към казахстанското дружество?
Предвид неясно изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
– извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28,т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
Според изложеното в запитването стоката се транспортира до Казахстан, която е трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Следва да имате предвид, че за да е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката на стоки, по която доставчик е българското дружество е необходимо превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна да е извършен от или за сметка на получателя, ако същият е лице, което не е установено на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка българското дружество да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката между него и френското дружество при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на Глава трета от същия закон не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази разпоредба по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘