Приложение на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. и на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 във връзка чл. 86, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-28-803
Дата: 27.06.2014 год.
ЗДДС, чл. 86, ал. 1;
ЗДДС, чл. 86, ал. 2;
ЗДДС, чл. 119, ал. 1;
ЗДДС, чл. 124, ал. 2.
Относно: приложение на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. и на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 във връзка чл. 86, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-28-803/27.05.2014 г., е изложена следната фактическа обстановка:
1. При извършване на проверки от компетентни органи по приходите по смисъла на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. по повод на постъпващи в ТД на НАП …. искания за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени на територията на страната, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, органите по приходите са установили, че тези лица често посочват в исканията сумата на данъка върху добавената стойност за възстановяване във валута, различна от националната валута на Република България. В тези случаи органът по приходите след разглеждане на искането и вземане на решение, възстановява на лицето, подало искането, сумата на данъка върху добавената стойност за възстановяване в лева. Впоследствие данъчно задълженото лице обжалва решението на органа по приходите, с аргумент, че е посочило грешно сумата на данъка върху добавената стойност за възстановяване в другата валута и изисква да му бъде възстановена сумата на данъка върху добавената стойност в националната валута на Република България. Органът по приходите в запитването е посочил, че счита, че по този начин се иска да бъде възстановен двойният размер на данъка върху добавената стойност. Посочено е още, че в по-голяма част от решенията на Дирекция ОДОП ….. се приема аргумента на данъчно задълженото лице и преписката се връща за нова проверка с указание за възстановяване на разликата, без да се съобрази с разпоредбата на чл. 8, пар. 2, б. “д” и “е” от Директива 2008/9/ЕО (Решения на Дирекция ОДОП … с №№ …./17.12.2012 г.; ../27.06.2013 г.; ../19.03.2014 г.; …/19.03.2014 г.; …/21.03.2014 г.).
В тази връзка въпросът Ви е налице ли е основание за възстановяване на разликата, получена в резултат на посочен в искане за възстановяване на данък върху добавената стойност във валута, различна от националната валута на Република България?
Видно от изложеното, налице са множество решения на директора на Дирекция ОДОП .., с които са изменени актовете на органите по приходите в ТД на НАП ….. Следва да се има предвид, че органите по приходите на основание чл. 4 от ДОПК осъществяват производството самостоятелно и независимо, като действат само въз основа на закона. В случай че лицата счетат, че органите по приходите неправилно са приложили закона, то това може да бъде коригирано по реда на обжалването пред решаващия орган съобразно ДОПК. Изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия да се произнася по законосъобразността на административно производство, нито когато същото е висящо, нито когато същото е приключило със съответния акт на компетентния орган.
Независимо от горното, считам че ако при извършена проверка от орган по приходите бъде установено,че лице, подало искане за възстановяване по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., е допуснало грешка при посочване в искането на размера на данъка по фактура за съответна доставка, като е посочило равностойността на размера на данъка във валута, различна от националната ни валута, няма пречка на лицето да бъде възстановена равностойността на размера на данъка за тази доставка в националната ни валута като се елиминира допуснатата грешка.
2. В други случаи при извършване на проверки по повод на постъпващи в ТД на НАП София искания от данъчно задължени лица, неустановени на територията на страната, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, за възстановяване на данък върху добавената стойност, начислен за получени от тях доставки на услуги, свързани с настаняване с място на изпълнение на територията на страната се установява, че издадените фактури за тези доставки не са отразени в дневника за продажби на данъчно задълженото лице – доставчик по доставката. При извършване на проверка на данъчно задълженото лице – доставчик, същото представя обяснение, че издадените фактури за доставки на услуги, свързани с настаняване, по които получател е данъчно незадължено физическо лице, се описват в една отделна сметка, поради което липсват в дневника за продажби.
В тази връзка въпросът Ви е дали в тези случаи следва да се приеме, че данъкът върху добавената стойност за доставката на услуги, свързани с настаняване, е начислен от доставчика съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС?
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По смисъла на ЗДДС данъчен документ е фактурата, известието към фактурата и протоколът (чл. 112, ал. 1 от ЗДДС).
По силата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от същия закон в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Доколкото в случая, изложен в запитването, е посочено, че за доставка на услуги, свързани с настаняване, за която данъчно задължено лице е подало искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. и за която е издадена фактура от доставчик, считам, че доставчикът по доставката не следва да включва фактурата в отчета за продажби по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС, а същата следва на основание чл. 124, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да бъде отразена чрез посочването на фактурата на отделен ред в дневника за продажби.
В случай че при проверка от орган по приходите бъде установено, че доставчикът е включил фактурата за доставка на услуги, свързани с настаняване, в отразения отчет за продажби по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС в дневника за продажби, следва да се приеме, че данъкът върху добавената стойност за доставката е начислен съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, доколкото в този случай, размерът на данъка е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от същия закон чрез включването на фактурата в отразения отчет за продажби по чл. 119, ал. 1 от ЗДДС в дневника за продажби,независимо, че фактурата не е отразена чрез посочване на отделен ред в дневника за продажби.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчно третиране на изплащане на премии на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективна комбинирана енергия съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх.№ 92-00-420Дата: 26.04.2018 год. ЗДДС, чл. 26 ОТНОСНО: данъчно третиране на изплащане на премии на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници и високоефективна комбинирана

Приложение разпоредбите на КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

2_2489/24.09.2008г.КСО – чл.4, ал.3, т.2ОТНОСНО: Приложение разпоредбите на КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.В

ЗДДС, чл.127,ЗДДС, чл.117,ЗДДС, чл.25, aл. 8

5 318/ 13.06.2008г.ЗДДС, чл.25,ал.8;чл.117;чл.127 Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 53-02-318 от 10.05.2008г. по описа на Дирекция „ОУИ”- София, Ви уведомявам следното: Описана

ЗДДС, чл.70, aл. 1, т. 4

1079/29.08.2013г.Чл.70, ал.1, т.4 ЗДДСВ писмено запитване, постъпило по електронен път вна НАП с вх. № …………2013г., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”

Данъчно третиране на авансови вноски, направени през 2011 г. по реда на чл. 84 и чл. 86 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № 24-33-89Дата:09.06.2012 год. ЗКПО, чл. 84; ЗКПО, чл. 86;ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 8.Относно: Данъчно третиране на авансови вноски, направени през 2011 г. по реда

aabed