Приложение на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. 222

Относно: Приложение на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

В Дирекция ОДОП …. е постъпило запитване с вх. № 07-00-70/28.03.2019 г., в което отправяте въпрос относно прилагане на нормата на чл. 13, ал.1, т.1, б. А и Б от ЗДДФЛ.
Описвате, че ще извършите продажба на два жилищни имота, като единият е придобит през 1994 г. срещу учредено право на строеж, а другият имот е тавански помещения, прилежащи към имотите от 1994 г., реконструиран в самостоятелно жилище – мансарден апартамент. Удостоверение за експлоатация на строеж четвърта категория жилище /преустройство и промяна на тавански помещения/ е издадено на 25. 03. 2016 г.
Задавате въпроса: Следва ли да се декларира в Годишна данъчна декларация /ГДД/ полученият доход от продажбата на апартамента, придобит 1994 г. и от жилището, представляващо преустройство на тавански помещения?
С оглед на действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, не са облагаеми:
1. доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
а) един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.
„Недвижим жилищен имот“ във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди /§ 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2008 г./
Във вашия случай доходът от продажба, която ще бъде извършена на посочените недвижими имоти, придобити през 1994 г., независимо от реализираното преустройство
на таванските помещения през 2016 г., ще попадне в обхвата на цитираната разпоредба, а именно чл. 13, ал.1, т. 1, б. (а) и (б) от закона.
Следователно доходът се счита за необлагаем и не подлежи на задължително деклариране в ГДД по чл. 50 от същия закон.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ, необлагаемите доходи могат по желание на лицето да се декларират с приложение № 13 към ГДД.

Оценете статията

Вашият коментар