Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност в случай на публична продан по реда на ГПК.

3_5239/25.11.2009г.
ЗДДС, чл.45, ал.3
ЗДДС, чл.45, ал.7
ЗДДС, чл.131
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойноств случай на публична продан по реда на ГПК.
Във връзка с публична продан, провеждана от Частен съдебен изпълнител по отношение на недвижим имот, собственост на „М” ЕООД, ЕИК 00000000 със седалище и адрес на управление гр. Г, представлявано отлицето Х се желае изразяване на становище относно приложениетона ЗДДС при следната фактическа обстановка:
По изпълнително дело №111111111 се провежда публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. В, разположен в част от ниско тяло на административна сграда, изградена на гореописания адрес, разположена на първи и втори етаж, представляващ втори етаж – стол (ресторант), коридор и два броя тоалетни, разположен на втори етаж на сградата на кота -0.00., със застроена площ на имота по документ за собственост от 111.11 кв.м, заедно с припадащите се за втори етаж 20.63% идеални части от общите части на сградата и от безсрочното право на строеж върху държавна земя, върху която е построена сградата. Този самостоятелен обект – етаж от сграда е преустроен в кафе–клуб на основание Разрешение за строеж №111/2008г., издадено от Община В. Преустроеният имот е въведен в експлоатация, видно отиздадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 222/2008г. отгл. архитект на Община В. При закупуването на гореописания недвижим имот собственикът „М” ЕООД не е ползвал данъчен кредит.
Предвид изложеното се поставя въпроса: при публичната продан следва ли в обявената начална цена да бъде включен данък върху добавената стойност?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.74 от 15.09.2009 г.) и ППЗДДС (обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр..4 от 16.01.2009 г.) изразяваме следното становище:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публичната продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато длъжникът е регистрирано по закона лице.Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови.
Определението за “сгради, които не са нови“ се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Видно от дефиницията на понятието „нова сграда” по смисъла на ЗДДС същото е обвързано с изтичане на определен срок от момента на издаване на разрешението за ползване на сградата и третирането на доставките на сгради за целите на закона следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
-се издава разрешение за ползване поЗакона за устройство на територията /ЗУТ/;
-се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация – съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
-издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
В настоящия случай за имота, предмет на публичната продан, е налице разрешение за ползване. Доколкото от изложеното в запитването не е ясно дали е налице „нова сграда” по смисъла на ЗДДС или стара сграда, на която е извършено преустройство, е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ “строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл.137 от ЗУТ реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от определена категория представляват строеж от същата категория. В тази връзка при извършването на тези видове строежи и въвеждането им в експлоатация се издава съответният за категорията им документ – разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Това налага да се направи ясно разграничение на случаите, при които при наличие на строежи, съставляващи реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите е налице нова сграда.
По смисъла на § 5 от ДР на ЗУТ:
– т. 42. “Основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация;
– т. 43. “Текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата;
б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата;
в) променя предназначението на помещенията и натоварвани ята в тях.
– т. 44. “Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Във връзка с горепосоченото са възможни следните хипотези, като не е от решаващо значение изискването за издаване на разрешение за строеж и експлоатация, тъй като такива се изискват в някои случаи и при обикновено преустройство:
1. “Стара“ сграда, към която не може да се обособи нов обект
В случаите, когато в резултат на преустройство не може да се обособи нов обект, не следва да се приеме, че е налице “нова сграда“ или част от такава, независимо от момента на издаване на разрешението за ползване, издадено във връзка с преустройството. В този аспект не подлежат на самостоятелно третиране по ЗДДС (като “нова сграда“) извършени основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
2. “Стара“ сграда, която в резултат на преустройство се превръща в нова сграда
Такива случаи са например, когато на съществуваща сграда се разрушават ограждащите стени и покривът и след това тя се изгражда отново. Разграничението между случаите, попадащи в т. 1 и т. 2, следва да се извършва според всеки конкретен случай, като се имат предвид всички факти и обстоятелства. При всички положения, за да еналице нова сграда, преустройството следва да е толкова цялостно и съществено, че натрупването на нови елементи да променя основно и без съмнение качеството на сградата, нейната устойчивост и дълготрайност.
Предвид гореизложеното в настоящия конкретен случай е необходимо да се определи дали недвижимият имот, предмет на публичната продан, представлява „нова сграда” посмисъла на ЗДДС.
При положение, че недвижимият имот, предмет на публичната продажба, е „стара сграда” по смисъла на закона и като предмет на освободена доставка при публичната продажба на този имот няма да се дължи ДДС. Необходимо е да се има предвид, че в този случай собственикът на имота може да упражни правото си на избор съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДС по реда на чл.83, ал.5 от ППЗДДС – дали доставката да е облагаема или освободена. Съгласно последната разпоредба е необходимо да сеизпрати покана до длъжника за упражняване правото на избор. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката е освободена.
В случай, че недвижимият имот притежава качеството на „нова сграда” по смисъла на закона, то доставката ще е облагаема и като предмет на публична продан за същата ще е дължим данък върху добавената стойност.
При определяне на дължимия данък в случаите на облагаема доставка е необходимо да се има предвид разпоредбата начл. 131, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда /плаща/ от получателя /купувача/ на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.
Режимът на продажбите на стоки и услуги, регламентиран в чл.131 от закона и чл.83 от правилника за приложението муе специален. Това е видно както от заглавието на главата, в която е регламентиран – „Специфични случаи на доставки”, така и от тесния кръг обществени отношения, коитоурежда. Същият въвежда изключение от общите правила за документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка.
Предвид гореизложеното считаме, че в случаите на публична продан по реда на ГПК с предмет облагаема доставка по смисъла на ЗДДС при обявяването на процедурите и в постановлението за възлагане следва да се приема, че данъкът е включен в обявената и приета цена от съдебния изпълнител.

Оценете статията

Вашият коментар