Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 26-Е-63
Дата: 13. 06. 2014 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1;
ЗДДС чл. 70;
ЗДДС, чл. 71;
ЗДДС, чл. 127.

Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-Е-63/02.04.2014 г., е изложено следното:
Дружеството е лицензиран търговец на електрическа енергия, съгласно лицензия, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и има задължението да събира „цена за задължение към обществото“ на основание чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
С Решение № Ц-25/29. 07. 2013 г. на ДКЕВР (комисията) крайните клиенти на свободния/либерализирания пазар са задължени да заплащат „цена за задължение към обществото“, определена в размер на 16, 37 лв./МВтч без ДДС, която се начислява на база потребена електрическа енергия.
Събраната цена се заплаща на обществения доставчик (…..), за което същият издава фактура с начислен 20 % ДДС.
Въпросите, поставени в запитването, са следните:
1.Следва ли да се включва в данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС цената, определена на основание чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ („цена за задължение към обществото“) при доставката на електрическа енергия от дружеството към крайните клиенти?
2.Следва ли общественият доставчик да начислява ДДС върху цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ („цена за задължение към обществото“) и налице ли е за същия право на приспадане на данъчен кредит за дружеството по фактурите, издадени от обществения доставчик?
3.Приложим ли е чл. 127 от ЗДДС по отношение на събирането от дружеството на цената, определена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ („цена за задължение към обществото“) и заплащането й на обществения доставчик?
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 35 от ЗЕ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти (Методика за компенсиране на разходите по чл. 35 от Закона за енергетиката и за разпределение на тези разходи между крайните клиенти присъединени към електроенергийната система – приета с протоколно решение на ДКЕВР № 110/18. 07. 2013 г.), включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система и/или по друг ред, предвиден в закон (чл. 35, ал. 5 от ЗЕ). Съгласно т. 6 от Методиката разходите за закупуване на електрическата енергия, произтичащи от задължения към обществото, се включват в цената на електрическата енергия, по която Общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители за клиентите на регулирания пазар, на мрежовите оператори за покриване на технологичните разходи и на Доставчиците от последна инстанция (ДПИ).
На основание чл. 100, ал. 3 от ЗЕ всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, заплащат разходите по чл. 35 от същия закон. Според регламентираното с чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ цената или компонентата от цена („цена за задължения към обществото“), чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, участват в компенсиране на разходите по чл. 35 от същия закон, подлежи на регулиране от комисията. В тази връзка, според т. 9 от Методиката, клиентите на електрическа енергия по свободно договорени цени заплащат определена с решение на комисията в лв./МВтч, цена по чл. 30, ал. 1 т. 17 от ЗЕ – „цена за задължения към обществото“ за цялото потребено количество електрическа енергия на територията на страната. Цената се събира от търговците на електрическа енергия и от производителите и се заплаща на Обществения доставчик (чл. 100, ал. 4 от ЗЕ, съответно т. 11 от Методиката).
Данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Видно от гореизложеното, доколкото според методиката „цена за задължения към обществото“ се включва в цената на електрическата енергия, по която общественият доставчик продава електрическа енергия на дружеството, съответно ЗЕ регламентира задължение за крайните клиенти да заплатят тази цена на дружеството, считам, че същата представлява част от възнаграждението и следва да се включи в данъчната основа на доставката от обществения доставчик към дружеството, и съответно в данъчната основа на доставката от дружеството към крайните клиенти.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС „Данъчен кредит”. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът, регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Предвид това, за начисления от обществения доставчик данък върху добавената стойност за доставките на електрическа енергия, по които получател е дружеството, е налице право на приспадане на данъчен кредит при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от ЗДДС, доколкото дружеството използва същите за извършването на облагаеми доставки.
Доколкото в случая, според посоченото в Методиката, „цена за задължения към обществото“ се включва в цената на електрическата енергия, т. е. същата представлява част от възнаграждението за доставките на електрическа енергия, извършени от обществения доставчик, съответно от дружеството, разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС е неприложима.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходни облагане (ЗКПО) на счетоводното отчетените разходи за стипендии, уредени чрез сключване на договори по чл. 229 от Кодекса на труда (КТ)

Изх. № 26-Б-122Дата: 18.06.2018 год. ДР на ЗКПО, § 1, т. 5 ОТНОСНО: данъчното третиране по реда на Закона за корпоративното подоходни облагане (ЗКПО) на

данъчно третиране по ЗДДС на доставка с характер на ВОД, по договор, който в последствие е развален, но стоката е останала в другата държава членка

Изх. № 24-34-5Дата: 17.06.2008 год.ЗДДС, чл. 7;ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 1;ЗДДС, чл. 115. Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставка с характер на

ЗДДС, чл.66, aл. 2,ППЗДДС, чл.40, aл. 1, т. 2

2_410/13.05.2016г.ЗДДС, чл.66, ал.2ППЗДДС, чл.40, ал.1, т.2 В Дирекция ОДОПе постъпило писмено запитване, в което са поставени следните въпроси:1.Има ли право на данъчен кредит дружеството за

aabed