Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-04-872/09.02.2016 г.
ЗДДС, чл.143, ал.1
чл.151, ал.1 и ал.2
чл.144, ал.2, ал.3 и ал.4
чл.13, ал.4, т.1
чл.151, ал.6
чл.50, ал.1
чл.120, ал.1
чл.46, ал.1, т.4
ППЗДДС, чл.90, ал.1
чл.89, ал.1 и ал.2
чл.94, ал.2
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” ,…. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-04-872/.12.2015 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложената в запитването, е следната:
„…” ЕООД е създадено през 2009 г. Дружеството е 100 % собственост на ТАВИД АД (Естония).
Предметът на дейност на „…“ ЕООД е покупка и продажба на златни и сребърни монети, както и обмен на валута. Дружеството е вписано в публичния регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. За извършването на тази дейност, дружеството притежава удостоверение № 4032/25.11.2015 г., издадено съобразно изискванията на Наредба № 26 от 23 април 2009 г. за финансовите институции.
„…“ ЕООД придобива сребърни монети, които представляват предмети за колекции от доставчик, който е:
– юридическо лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС в страна членка на ЕС (Естония). Монетите са освободени от облагане с данък върху добавената стойност съгласно естонското законодателство. Доставчикът, който доставя нумизматичните артикули на „…“ ЕООД не е ползвал данъчен кредит при тяхното закупуване;
– юридическо лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС в държава членка на ЕС, което прилага специалния ред на облагане на маржа на цената.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли „…“ ЕООД да начислява данък върху маржа на цената при продажбата на нумизматичните артикули на своите клиенти в България съобразно разпоредбите на чл.143 от ЗДДС ?
2. Как следва да се отрази документално покупката на въпросните предмети за колекции в дневниците по ЗДДС предвид обстоятелството, че стоките се доставят от юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на ЕС и оглед разпоредбата на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС ?
3. Какъв е наборът от документи, който дружеството трябва да съхранява във връзка с направените от него придобивания за да докаже, че доставчика на предметите за колекция отговаря на условията, разписани в чл.143 от ЗДДС ?
4. Представляват ли предмети за колекция сребърните монети, които „…“ ЕООД предлага за продажба на своите клиенти или доставките на монетите следва да се третират като освободена доставка на основание чл.46, ал.1, т.4 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДДС регламентира, че разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл.50, ал.1 от закона, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Дефиниция на понятието „Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“ е дадено в § 1, т.23 от ДР на ЗДДС. Според тази разпоредба, дилър е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
Важно е да се подчертае, че специалният режим на облагане може да бъде приложен избирателно, като това правило е регламентирано в разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗДДС. Видно от тази разпоредба, дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото се упражнява за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред за облагане на доставката.
Видно от чл.144, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие на доставките по чл.143 възниква съгласно общите правила на закона. На основание ал.3 на чл.144 от закона, данъкът за доставки по чл.143 от ЗДДС става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал.2 от разпоредбата.
В случай, че са изпълнени горепосочените условия няма да е налице пречка за дружеството да приложи специалният режим за облагане по чл.143 от ЗДДС за доставките на нумизматични предмети.
По втори въпрос:
Съгласно чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка. Въз основа на цитираната разпоредба, в този случай доставките на нумизматични предмети няма да се квалифицират като ВОП и респ. няма да възникнезадължение за начисляване на данък и издаване на протокол.
На основание разпоредбата на чл.144, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.90, ал.1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), начисляването на данъка се извършва с протокол, който включва информацията, посочена в чл.90, ал.2 от ППЗДДС. Протоколите се описват в дневника за продажбите, като се попълват колони от 9 до 25 на Приложение № 10, предвид разпоредбата на чл.90, ал.4 от правилника.
Съгласно чл.89, ал.1 във вр. с ал.2 от ППЗДДС, дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва „режим на облагане на маржа – стоки втора употреба, или режим на облагане на маржа – произведения на изкуството, или режим на облагане на маржа – предмети за колекции и антикварни предмети“, като във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. Фактурите и известията към фактурите се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9 – 25 на приложение № 10.
В случаите при които се прилага както специалният ред на облагане на маржа на цената, така и общия ред за облагане на доставките, за дилърът възниква задължение да води отделна отчетност за тях (чл.151, ал.6 от ЗДДС). За доставките на стоки, за които е приложен специалният ред на облагане по глава седемнадесета от закона, дилърът съставя отчет за извършените продажби. Отчетът за извършените продажби следва да бъде съставен най – късно в последния ден на данъчния период и трябва да съдържа информацията, посочена в чл.120, ал.1 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че отчетът не се включва в дневника за продажбите, което е указано в чл.94, ал.2 от ППЗДДС.
По трети въпрос:
По отношение на доказателствата, които са необходими за доказване на статута на дружеството – доставчик като дилър на предмети на колекции:
Доколкото в запитването е посочено, че естонското дружество доставя нумизматични предмети за колекции (монети) на „…“ ЕООД, то в издаваните фактури съобразно естонското законодателство, естонското дружество следва да отрази, че прилага режима на облагане на маржа – предмети за колекции или че доставките са освободени от облагане на основание, аналогично на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДДС. За … ЕООД ще е налице задължение да съхранява получените фактури.
По четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.4 от ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето и услугата по изработка, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
В разпоредбата на § 1, т.21 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „Предмети за колекции“ – това са пощенски или гербови марки с клеймо или без клеймо, при условие че не са в употреба, както и колекции и колекционерски предмети, представляващи интерес от гледна точка на ботаниката, зоологията, минералогията, анатомията, историята, археологията, палеонтологията, етнографията или нумизматиката.
В тази връзка сделките със сребърни монети с инвестиционна и/или колекционерска цел не попадат в обхвата на чл.46, ал.1, т.4 от ЗДДСи по своята същност не могат да се определят като освободена доставка.
Следва да се има предвид, че доставките на инвестиционно сребро под формата на сребърни монети представлява доставка на стоки предвид разпоредбите на ЗДДС. Същите ще се третират като ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС.
Когато за доставките на сребърни монети доставчикът е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената, то доставките няма да се третират като ВОП предвид разпоредбата на чл.13, ал.4, т.1 от закона.
Извън контекста на гореизложеното, във фактическата обстановка към запитването е посочено, че нито в разпоредбите на ЗДДС, както и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не е дадена еднозначна дефиниция на понятието „нумизматика“, като това понятие касае пряко предмета на дейност, извършван от „…“ ЕООД. В тази връзка е отправено искане за тълкуване на понятието „нумизматика“ в контекста на предмети за колекции и разпоредбата на чл.143 от ЗДДС.
В българското законодателство не е дадена легална дефиниция на понятието „нумизматика“. В чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е регламентирано, че разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. В ал.2 от същата разпоредба е посочено, че в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея могат да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и други, както и официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота.
Предвид латинското понятие „numisma“ под „нумизматика“ следва да се има предвид наука, която изучава историята на монетите и платежните средства като цяло. Като наука, обект на нумизматиката са също и предмети като банкноти, ордени и медали.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчното третиране на счетоводен разход от отписване надвнесен данък в резултат на извършени през 2003 г. авансови вноски от едноличен търговец

Изх. № М-24-33-101Дата:19.05.2012 год. ЗКПО, чл. 34; ЗКПО, чл. 37; ДОПК, чл. 129, ал. 1.Относно: данъчното третиране на счетоводен разход от отписване надвнесен данък в