Изх. № 53-04-314/20.05.2016 г.
ЗДДС,
чл.12, ал.1
чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-314/…04.2016 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„А” ООД е дружество, което е регистрирано по ЗДДС. То е провело предварителни разговори с контрагент (дружество, регистрирано по ДДС в държава членка на ЕС, като същото няма регистрирани клонове и представителства на територията на страната) относно доставка на услугата: Преотдаване под наем на преместваеми рекламни съоръжения (билбордове и телефонни кабинки), намиращи се на територията на България.
В запитването е посочено, че на основание чл.56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), билбордовете и кабинките са квалифицирани като преместваеми обекти с оглед на обстоятелството, че същите могат да бъдат преместени на друго място и без да се вреди на тяхната цялост. За прилагането на чл.56 от ЗУТ, Столичният общински съвет е приел Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (Приета с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007 г.).
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Коя е приложимата разпоредба относно мястото на изпълнение на услугата, която „А” ООД предстои да извърши – чл.21, ал.2 или чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка, по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общото правило, свързано с определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга, е указано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС – Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС са регламентирани редица изключения. Същите са разписани в чл.21, ал.4 от ЗДДС, като в т.1 от разпоредбата са разгледани услугите, свързани с недвижими имоти. Видно от чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
За да се определи в конкретният случай мястото на изпълнение на услугата, която „А” ООД ще извърши към своя контрагент от ЕС (преотдаване под наем на преместваеми рекламни съоръжения), следва да се направи преценка дали същата е свързана с недвижим имот или не.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието „недвижим имот“. В тази връзка за целите на прилагането на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС оценката дали една услуга е свързана с недвижим имот следва да се основава на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), а не на определения, дадени в националното законодателство. В практиката си СЕС е стигнал до заключението, че не е необходимо една сграда или конструкция да бъде неделимо прикрепена към земята, за да бъде разглеждана като недвижим имот. Сграда или конструкция може да бъде прикрепена към земята или в нея чрез различни средства: чрез свързващ материал като цимент, чрез приспособления за прикрепване като въжета, вериги, болтове/винтове или котви. Това, което е от значение, е дали средствата за неподвижно закрепване могат да бъдат лесно премахнати, т.е без да бъдат положени определени усилия и без да бъдат направени значителни разходи (т.23 от Решение от 15 ноември 2012 г. по дело С-532/11, Susanne Leichenich/Ansbert Peffekoven и Ingo Horeis).
От посоченото по-горе решение на СЕС се налага изводът, че от значение е също така и планираното и/или действителното използване на постройката (конструкцията) като постоянно или непостоянно разположена. В тази връзка доколкото билбордовете и телефонните кабини са предназначени за продължително използване на едно и също определено място, то същите попадат в обхвата на понятието „недвижим имот“ и при отдаването им под наем за определяне на мястото на изпълнение на доставката следва да бъде приложена разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’