Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 94-00-99/31.05.2012 г.
ЗДДС,
ДОПК,
чл.12, ал.1
чл.17, ал.3
чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.82, ал.1
чл.113, ал.1
чл.114, ал.1
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-99/ 2012 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„…” ООД e регистрирано по ДДС дружество. То е договорило с юридическо лице от страна членка на ЕС извършването на услугата: „Преотдаване под наем на рекламни площи на територията на България”.
Юридическото лице е регистрирано по ДДС, като същото няма регистрирани клонове и представителства на територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Коя е приложимата разпоредба относно мястото на изпълнение на доставката на услугата – чл.21, ал.2 или чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Чл.21, ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Същевременно в чл.21, ал.4 от ЗДДС са регламентирани някои изключения от горното правило, като в т.1 са указани услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
В изложената в запитването фактическа обстановка не е посочено дали услугата по „Преотдаване под наем на рекламни площи на територията на България” е свързана с извършването на рекламна дейност или се касае, за услуга, свързана с недвижим имот.
В случай, че услугата, която „…” ООД предстои да извърши не е свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще бъде на територията на страната, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Според изложеното в запитването получател е данъчно задължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на съответна държава. В този случай, за „…” ООД, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък.
Когато услугата е свързана с недвижим имот, който се намира на територията на страната то мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната и тя ще се третира като облагаема доставка по българското законодателство.
Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. В тази връзка, за „…” ООД възниква задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик на облагаема доставка, е длъжно да издаде фактура за извършената от нето доставка. Фактурата задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »