Изх. № 53-00-792/29.08.2013 г.
ЗДДС,
чл.45, ал.1
чл.45, ал.5, т.3
чл.45, ал.7
чл.68, ал.2
чл.69, ал.1, т.3
чл.73
чл.114, ал.1, т.12
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-00-792/01.08.2013 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
… ЕООД е дружество, което е регистрирано по ЗДДС. Същото е собственик на поземлен имот – земя, чието предназначение е урбанизирана територия. Предстои части от поземления имот да бъдат отдадени под наем на физически лица – земеделски производители, както и на дружества, които ще разположат върху тях временни преместваеми търговски обекти като маси за продажба на земеделска продукция и др.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следния въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на доставката по отдаване под наем на части от поземлен имот и следва ли да бъде начисляван данък?
2. Ако не следва да се начислява данък, какво следва да бъде основанието за това?
3. Налице ли възможността за … ЕООД да ползва право на приспадане на данъчен кредит по извършените доставки, свързани с отдаването под наем на поземления имот ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
В ал.4 от същата разпоредба е указано, че освободена доставка е и отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
По отношение на доставката, свързана с отдаването под наем на части от поземления имот на физически лица (земеделски производители) и търговски дружества, следва да имате предвид, че видно от разпоредбата на чл. 45, ал. 5 т. 3 от ЗДДС, ал. 1 на чл. 45 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем от къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери, паркингови площи и други подобни.
Ако земята, която се отдава под наем, не попада в хипотезата на чл.45, ал.5, т.3 от ЗДДС, то доставката следва да се третира като освободена. На основание чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС, в издаваната фактура следва да се отрази основанието за неначисляване на данък, а именно чл.45, ал.1 от ЗДДС.
Във връзка с данъчното третиране на доставката, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗДДС. В нея е регламентирано, че в случаите на доставка по ал.1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Правото на избор може да се упражни чрез посочване на размера на данъка във фактурата за доставката. Същото може да бъде упражнено и чрез посочване във фактурата на основанието за осъществяване на правото на избор доставката да бъде облагаема – чл.45, ал.7 от ЗДДС. Следва да се приеме, че дружеството е упражнило правото си на избор доставката да бъде облагаема също и когато не е посочило във фактурата основанието за неначисляване на данък, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената.
Във връзка с горното трябва да се отбележи, че основният режим на доставките по чл.45, ал.1, 3 и 4 от ЗДДС е „освободена доставка”. Правото на избор освободените доставки по чл.45, ал.1, 3 и 4 от ЗДДС да бъдат облагаеми може да се упражни от регистрирано по ЗДДС лице по повод конкретна доставка, осъществена в това му качество.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (чл.68, ал.2 от ЗДДС)., а в чл.70 от ЗДДС са указани случаите, при които са налице ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит.
Според регламентираните в 69 от закона общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване облагаеми доставки.
При преценка дали поземленият имот се използва за целите на извършваните от дружеството освободени или облагаеми доставки, следва да се изхожда от естеството на доставките, относими към конкретния недвижим имот.
В случаите при които имотът ще се използва за извършването само на облагаеми доставки, дружеството ще има право да приспадне пълния размер на начисления за доставката данък.
В случай, че дружеството използва недвижимият имот за извършване както на облагаеми, така и на освободени доставки, то ще възникне право на приспадане на частичен данъчен кредит, чийто размер се определя по реда на чл.73 от ЗДДС.
Ако недвижимият имот се използва само за извършването на освободени доставки, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘