3_2418/30.07.2012 г.
ЗДДС, чл. 82, ал. 1;
ЗДДС, чл. 86, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1, ал. 4 и 9
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при документиране на доставка
Според изложеното в запитването, при извършвана от РУ „Полиция” проверка по преписка № ……/……….2012 г. по описа на Районна прокуратура е установено следното: през 2010 г. „А” ООД е извършвало строително ремонтни дейности на ОУ „К.О.”. За извършените СМР са издадени следните фактури: ф-ра № …/…….2010 г. с предмет на доставката „аванс по договор” и данъчна основа – 25 000 лв., ф-ра №…/…..2010 г. с предмет на доставката „аванс по договор” и данъчна основа – 10 000 лв. и ф-ра № …/…….2010 г. с предмет на доставката „окончателно плащане по договор” и данъчна основа – 9 000 лв. Във фактурите не е начислен ДДС и не е отбелязано основанието за неначисляване на данък.
С оглед изложената фактическа обстановка е поставен въпроса следвало ли е да бъде начислен ДДС за извършените СМР и какво е правното основание да не бъде начислен същият?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 на същата правна норма.
Следователно, за да е изискуем данъкът от доставчика по съответната доставка, следва да са изпълнени кумулативно следните предпоставки:
– доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице;
– доставката да е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от същия закон.
При положение, че „А” ООД като доставчик на строително ремонтните дейности не е регистрирано лице по ЗДДС към датата на данъчното събитие за доставката или към датата на авансовото плащане по същата, за дружеството не възниква задължение за начисляване на данък по реда на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик (регистрирано или нерегистрирано по този закон), е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Изрично в ал. 9 на цитираната правна норма е указано, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.
От изложеното следва, че по силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в качеството си на данъчно задължено лице за доставката или при получаване на авансовото плащане преди това,„А” ООД е следвало да издава фактури, които да съдържат реквизитите по чл. 114, ал.1 от същия закон. В същите при положение, че лицето не е регистрирано по ЗДДС, е било необходимо да посочи основанието за неначисляване на данък “чл. 113, ал. 9“ от закона. Това изискване е регламентирано в чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, както и в чл. 79, ал. 2 , т. 2 от ППЗДДС.
‘