Изх. № 24-34-206
Дата 22.06.2011 г.
ЗДДС, чл. 50;
ЗКПО, чл. 1, т. 7 във връзка с чл. 248.
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при продажба на лек автомобил
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-206/16.12.2010 г., е изложена следната фактическа обстановка:
“………” е публична организация на бюджетна издръжка. Същият е регистрирано по ЗДДС лице.
В Териториално поделение на Национален осигурителен институт предстои да бъде извършена продажба на лек автомобил.
Въпросите Ви са:
Следва ли да се начисли данък върху добавената стойност при продажбата на лекия автомобил?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
В случая относно данъчното третиране на доставката (продажбата) на лек автомобил следва да се има предвид нормата на чл. 50 от ЗДДС, съгласно която освободена е доставката на стоки или услуги:
1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
2. при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от закона.
Ако основанието да не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит за съответния лек автомобил е между изброените в чл. 50 от ЗДДС, продажбата на същия има характер на освободена доставка и данък върху добавената стойност за същата не следва да се начислява.
Ако основанието за неупражняване на данъчен кредит е различно от посочените в чл. 50 от ЗДДС – например ако се дължи на липсата на данъчен документ за покупката на лекия автомобил, в който данъкът да е посочен на отделен ред (чл. 71, ал.1, т.1 от ЗДДС), последващото възмездно разпореждане с него е предмет на облагаема доставка.
В случай, че при придобиването или вноса на лекия автомобил “……….” е имал право на приспадане на данъчен кредит при извършване на последваща доставка – прехвърляне правото на собственост върху лекия автомобил, “………” в качеството на доставчик, следва да начисли данък върху добавената стойност по реда и условията на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че в случая, изложен в запитването Ви, при последваща доставка на лекия автомобил специалния ред на облагане на маржа на цената по Глава седемнадесета от ЗДДС е неприложим.
Данъчно третиране по ЗКПО:
Съгласно чл. 1, т. 7 във връзка с чл. 248 от ЗКПО като обект на облагане по реда на този закон се посочени приходите от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия.
С оглед на тази формулировка на закона възниква въпросът доколко приходите от продажби на движими вещи следва да бъдат разглеждани като приходи от сделки по чл. 1 от ТЗ.
Следва да се има предвид, че изброяването на търговските сделки в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно. Правилността на подобно разбиране следва от едновременното тълкуване на чл. 1, ал. 1 от ТЗ с разпоредбата на ал. 3 от същия член, според която за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар (географски и предметен), защото това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Продажбата на движими вещи се извършва не само от бюджетни предприятия, но и от търговци и други лица. Да се приеме, че приходите на бюджетните предприятия от продажби на движимо имущество не следва да подлежат на данъчно облагане, би означавало те да се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи такава икономическа дейност в рамките на същия пазар още повече, че обсъжданите продажби обичайно не се извършват от бюджетните предприятия в качеството им на субект на публичната власт, а в качеството им на субект на стопанската инициатива.
Ето защо отправна точка при преценката дали даден вид приход на бюджетното предприятие подлежи на облагане по реда на чл. 248 от ЗКПО, е не толкова вида на сделките, а юридическият режим, на който последните са подчинени и по-конкретно, дали разпоредителните сделки, извършвани от бюджетните предприятия, се регулират от механизмите на пазара или от специфични за тези предприятия нормативни правила.
Най-общо преценката дали даден приход подлежи или не на облагане по реда на ЗКПО може да се базира на следния критерий:
Приходите не подлежат на облагане, когато е налице едновременно изпълнение на следните условия:
?реализират се в резултат на действия от страна на бюджетното предприятие, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
?цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
Предвид гореизложеното, по поставения от Вас въпрос, свързан с данъчното третиране на приходите от разпоредителна сделка с лек автомобил, собственост на НОИ, може да се направи извод, че разпоредителните сделки с движими вещи, извършвани от бюджетните предприятия, попадат в обхвата на чл. 1 от ТЗ и поради това, когато цените на тези сделки са определени чрез пазарен механизъм (например чрез търг), приходите от тях подлежат на облагане по реда на ЗКПО. В подкрепа на този извод е и съдебната практика на Върховния административен съд (Решение № 9568 от 08.07.2010 г. и Тълкувателно решение № 4 от 20.07.2010 г.).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘