Изх. № 24-38-38
Дата:14.08.2017 год.
ЗОПБ, чл. 3, ал. 1;
ЗЗД, чл. 103-104;
ДОПК, чл. 168.
ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) при погасяване на насрещни задължения чрез прихващане
Във Ваше писмо, препратено от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….., постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………., е изложена фактическа обстановка:
Във връзка с договорни отношения с мобилен оператор дружеството Ви има както вземания, така и задължения към същия. Сумите, които дължите на мобилния оператор, получавате в брой от физически лица. Задълженията на дружеството Ви към мобилния оператор ежемесечно надвишават вземанията Ви от оператора. Вместо да превежда цялата сума на задължението си, след ежемесечно споразумение за прихващане, дружеството Ви прихваща дължимата му от мобилния оператор сума и превежда остатъка. Взаимно се издават фактури, документиращи насрещните вземания.
В тази връзка въпросът Ви по същество е:
Налице ли е нарушение на ЗОПБ във връзка с извършеното прихващане, предвид обстоятелството, че сумите по фактурите дружеството получавав брой, ако в даден месец издава например две фактури – всяка под 10 хиляди лева?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. или на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
За да се прецени налице ли е нарушение на ЗОПБ, следва да се изследва както правоотношението между дружеството Ви и мобилния оператор от една страна, така и правоотношенията между дружеството Ви и физическите лица от друга.
1.По правоотношението между дружеството Ви и мобилния оператор:
Съгласно чл. 103 – 104 от Закона за задълженията и договоритекогато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Прихващането и плащането са два отделни способа са погасяване на парично задължение. Прихващането не е плащане, а способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Една от основните функции на прихващането е именно избягване на двойното плащане (разместване на парични средства), което е стопански неоправдано. Аргумент в тази насока може да се изведе и от разпоредбата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, регламентиращ способите за погасяване на публичните вземания.
Поради това, предвид обстоятелството, че по силата на договора между дружеството Ви и мобилния оператор същото не получава от мобилния оператор реални плащания в брой, а дължимото му възнаграждение се погасява чрез прихващането на размера му от сумата, която следва да преведе на оператора, не е налице нарушение на ЗОПБ. Това е така независимо, че размерът на дължимата към дружеството Ви от мобилния оператор сума месечно надвишава 10 000 лв. и че тази сума се формира като процент от получените в брой плащания от физическите лица.
2.По правоотношенията между дружеството Ви и физическите лица:
Обстоятелството, че прихванатите суми са получени от клиентите в брой, само по себе си не е нарушение на закона, в случай, че всеки от тях е заплатил сума, по-малка от 10 000 лв. За преценка на законосъобразността на извършените плащания между дружеството Ви и физическите лица правнорелевантен е размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане по конкретното правоотношение с всеки един от клиентите, а не сумарният месечен размер на плащанията на всички клиенти към дружеството Ви.
ЗАМ.
‘