3_3311/17.12.2013 г.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 11;
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1
Относно: Приложение на чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В запитването не e конкретизирана достатъчно ясно фактическата обстановка, но от посоченото в него става ясно, че родителите на лицето са починали, а апартаментът, в който те са живеели, е негова собственост. При посещение в общинската служба за местни данъци и такси служителите са го уведомили, че майка му фигурира като ползвател и има неизплатени данъчни задължения. Освен това служителите на общинската администрация са съобщили, че лицето следва да подаде декларация, с която да декларира, че вече като собственик на имота е задължено лице за местните данъци и такси, които се начисляватвърху него.
Във връзка с горното лицето желае да получи разяснение относно приложението на ЗМДТ, тъй като според него не може да плаща данък за починало лице.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр.101 от 22 Ноември 2013г.) изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
По смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са както собствениците, така и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 3 от с.з.).
Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се
подава за всеки придобит облагаем недвижим имот от собствениците или
вещноправните ползватели на имота в двумесечен срок от придобиването или от
настъпването на промяна в декларирани обстоятелства, водещи до определяне на
данъка /чл. 14, ал. 1 ЗМДТ/.
С оглед посоченото в запитването майката е била ползвател на имота (апартамент) и като такава е била данъчно задължено лице за данъка върху недвижимия имот, който е бил начислен върху него по реда на ЗМДТ, съответно и за таксата за битови отпадъци. Смъртта на ползвателя (в случая майката) е обстоятелство, което води до промяна на декларираните обстоятелства, тъй като вече данъчно задължено лице ще бъде собственикът на имота, т.е. лицето, отправило запитването. Това означава, че след смъртта на майка му като ползвател на имота, същото е задължено да плаща данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци в качеството на собственик. Поради тази причина лицето е следвало да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която да декларира настъпилите промени в обстоятелствата в двумесечен срок след нейната смърт.
По отношение на начисления, но неплатен от ползвателя (майката) данък върху недвижимите имоти, а именно до датата на нейната смърт, следва да се има предвид, че правото на ползване е непрехвърлимо и ненаследимо, но в случая в наследственото имущество на починалия не се включва правото на ползване, а задълженията му за данък за имота, който е ползвал преди смъртта. Има разлика между вещното право на ползване и задълженията за данък и такса на ползвателя на недвижим имот. Едното е право, а другото задължение. Задълженията за данъци имат не вещноправен, а финансовоправен характер и преминават по наследство. Поради тази причина за непогасените задължения на починал ползвател следва да отговарят наследниците му, приели наследството съобразно наследствения си дял.
С оглед на гореизложеното може да се обобщи, че за задълженията за недвижимия имот след смъртта на майката-ползвател следва да отговаря лицето в качеството на собственик на същия, а за задълженията преди нейната смърт в качеството на наследник, приел наследството, лицето отговаря за задълженията, с които то е обременено, съобразно дела, който е получил от него.
‘