Приложение на чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

3_2850/12.09.2012г.
ЗМДТ, чл. 11;
ЗМДТ, чл. 14
Относно: Приложение на чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, а са поставени следните въпроси:
1. В случай, че е учредено вещно право на ползване на ? ид. ч. от жилищен имот, представляващ апартамент, как следва да се попълни данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ?
2. Има ли процесуално нарушение в случай, че в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ се декларира, че собственика на ? ид. ч. от имота е и ползвател на ? ид. ч. от имота?
Към писменото запитване са приложени декларация по чл. 14 от ЗМДТ, нот. Акт №….г. и писмо с вх. № …. г. по описа на Община X. В допълнителен разговор беше уточнено, че въпросите, които са зададени са провокирани от обстоятелството, че електронният продукт, който използва Община Х начислява задължения за данъка върху недвижимите имоти не само на ползвателя на ? ид. ч. от имота, а и на надарените лица – собственици на тази идеална част.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 54 от 17.07.2012 г.) и ДОПК (обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм.бр. 38 от 18.05.2012 г.), изразяваме следното становище:
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служители на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаването им – на публични изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ).
Съгласно определения в ДОПК ред един от способите за предварително установяване на задължения за данъци е с декларация по чл. 105 от ДОПК.
По смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, данъчно задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са както собствениците, така и лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване /вещноправните ползватели/, на облагаеми с данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 3 от с.з.).
Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се подава за всеки придобит облагаем недвижим имот от собствениците или вещноправните ползватели на имота в двумесечен срок от придобиването или от настъпването на промяна в декларирани обстоятелства, водещи до определяне на данъка /чл. 14, ал. 1 ЗМДТ/.
В декларацията по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, образецът на която е утвърден от министъра на финансите, е указано достатъчно ясно /т. 5 Собственици/, че в таблица 1 се посочват всички съсобственици, като на първо място се вписва съсобственика, подаващ декларацията, а в таблица 4 – притежаваните от тях идеални части.
Аналогичен е начина на попълване на декларацията, когато за недвижимия имот или за идеални части от него е учредено право на ползване. В тези случаи в таблица 2 от декларация по чл. 14 ЗМДТсе декларират всички ползватели, а в таблица 5 – идеалните части от правото на ползване за всеки ползвател.
Причината за наличието на това изискване е възможността от една подадена декларация да бъдат определени задълженията на всички съсобственици или ползватели, без да е необходимо всяко от задължените лица да подава отделна декларация. Това е и
смисълът на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, в която е указано, че подадената от
един съсобственик или ползвател декларация ползва останалите.
В тежест на декларатора е установено задължението да посочи всички
останали съсобственици, респективно ползватели и данните за тях.
В настоящия случай при преглед на приложената към писменото запитване декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с
вх. №…………г. се установи, че същата е правилно попълнена във връзка с декларираното ново обстоятелство относно учреденото вещно право на ползване на ? ид. ч. на посочения имот. За тази част на имота данъчно задължено лице по отношение на данъка върху недвижимите имоти съгласно чл. 11 от ЗМДТ е ползвателят на имота, а не собствениците на тази идеална част. За другата ? ид. ч. на имота данъчно задължено лице е посоченото като трети собственик (С_3) в декларацията – К.
По отношение на втория поставен въпрос следва да се има предвид следното:
С учредяването на право на ползване собственикът на недвижимия имот доброволно се отказва от използването на своя имот и го предоставя на друго лице посредством правна сделка. От всички вещни права върху чужда вещ правото на ползване е най-широко по своя обхват и е това вещно право, което в най-голяма степен ограничава правото на собственост. Правната уредба на правото на ползване се съдържа в чл. 56-62 от Закона за собствеността (ЗС).
Правото на ползване включва в себе си три основни права:
1. право на владение – правото на ползвателя на фактическа власт над имота, което кореспондира със задължението на всички други лица да се въздържат от действия спрямо ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява правата си;
2. правото имотът да се използва съгласно неговото предназначение;
3. правото да се получават добиви (плодове) от имота, без той да се променя съществено (чл. 56, ал. 1 ЗС).
Учредяването на право на ползване върху чужд недвижим имот е от сделките, за чиято действителност законът изисква особена форма – най-строгата форма, позната в нашето право – нотариален акт. Изискването е регламентирано в чл. 18 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие (учредител и ползвател).
Учредител на правото на ползване може да бъде собственикът на недвижимия имот, върху който се учредява правото на ползване, като учредяването на това вещно право обикновено се извършва чрез продажба или дарение, както е в настоящия случай, т.е. сделката може да бъде както възмездна (продажба), така и безвъзмездна (дарение), но тя е винаги формална.
Видно от гореизложеното е, че собственикът на недвижимия имот не може да бъде и ползвател, тъй като собственикът и вещноправният ползвател винаги са два различни правни субекта. С оглед на това декларирането в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ на обстоятелство, че собственикът е и ползвател е неправилно и не отразява обективно действителните факти.
Тези аргументи следва да се имат предвид и по отношение на софтуерния продукт, който се използва във връзка с некоректното начисляване на задължения за данъка върху недвижимите имоти не само на ползвателя на идеалната част от имота, а и на собствениците на тази идеална част. Вменяването на такива данъчни задължения на собствениците е неправилно и незаконосъобразно предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. За да бъдат правилно и законосъобразно определени задълженията на данъчно задължените лица /в случая на г-н М – ползвател на ? ид.ч. и на г-жа С – собственик на ? ид.ч./ следва тези данъчно задължени лица да се въведат в програмния продукт като ползватели.

Оценете статията

Вашият коментар