№68/12.02.2019г.
ЗДДС; чл.82, ал.2, т.3
ЗДДС; чл.3, ал.1
ОТНОСНО: приложение на ЗДДС при получени услуги от данъчно задължени лица, установени в Европейския съюз (ЕС), без валиден ДДС номер
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ……..г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
„АБВ“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС. Дейността на дружеството е свързана с разработка и поддръжка на специализиран онлайн софтуер (платформа), чрез който компании от строителната индустрия осъществяват връзки едни с други.
За разработването и поддръжката на своята платформа дружеството разполага със собствен екип от специалисти, но използва и услугите на външни ИТ компании и специалисти от цял свят, за което получава фактури.
За получените услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС и с валиден ДДС номер, както и от данъчно задължени лица, установени в трети страни, дружеството начислява ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и издава протоколи по реда на чл.117 от ЗДДС. За начисления данък дружеството упражнява пълен данъчен кредит, тъй като въпросните доставки са свързани с основната му дейност.
Въпросите, които поставяте са:
1.Как дружеството трябва да третира фактурите за получени услуги от данъчно задължени лица, установени в ЕС, които нямат валиден ДДС номер?
2.В случай, че дружеството е задължено да си самоначисли ДДС по тези доставки има ли право на данъчен кредит, след като услугата е свързана с основната дейност на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
Според общото правило на чл.196 от Директива 2006/112/ЕО при доставки на услуги между данъчно задължени лица, установени в различни държави членки, данъкът е изискуем от лицето, на което се предоставят услугите.
Съгласно чл. 9, пар.1от Директива 2006/112/ЕО „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Според чл.3, ал.1 от ЗДДС „Данъчнозадължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея.
Следователно, за да е данъчно задължено лице, както Директива 2006/112/ЕО така и ЗДДС изискват единствено лицето да извършва независима икономическа дейност. Няма изискване за данъчно задължено лице, установено в ЕС да се счита само лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС.
Подобно изискване е разписано в чл.18, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година и се отнася до доказване качеството на получателите на услуги и не се прилага за доставчиците на услуги.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът – данъчно задължено лице е установен извън територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията и страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя- регистрирано за целите на ДДС лице.
Следователно за да е дължим ДДС от получателя на услуги- данъчно задължено лице, е необходимо да са изпълнени едновременно визираните условия:
* Доставчикът да е данъчно задължено лице;
* Доставчикът да е установен извън територията на страната;
* Доставката да е с място на изпълнение на територията на страната;
* Доставката да е облагаема на основание чл.12 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато получи услуга по облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната от доставчик- данъчно задължено лице, който е установен на територията на ЕС, независимо от това дали същият е идентифициран с ДДС номер.
Отделно от горното считаме, че доставчиците на услуги, установени на територията на ЕС следва задължително да са идентифицирани с ДДС номера за целите на предоставените услуги и това произтича от изискването на чл.214 от Директивата за ДДС, съгласно който държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко данъчнозадължено лице, установено на съответната им територия, което предоставя услуги на територията на друга държава-членка, за които ДДС се дължи единствено от получателя съгласно член 196 е идентифицирано чрез индивидуален номер.