Приложение разпоредбата на чл. 70, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗДДС

Изх. № 24-31-353
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
относно: приложение разпоредбата на чл. 70, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗДДС
Уважаеми господин,
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-31-353/19.10.2007 г.и на основание чл.10, ал.1, т. 10 от ЗНАП,Ви уведомява следното:
Видно от изложеното в запитването, дружеството се занимава с търговия и разносна дейност на тоалетна хартия, кърпи за ръце, наливни сапуни, почистващи препарати, дозиращи системи за тях и строителни материали. Посочено е, че дружеството притежава лек автомобил и ползва под наем друг лек автомобил, които се използва! единствено и само за търговски цели – разносна търговия.
Дружеството поставя въпроси относно приложимостта на разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗДДС и кои са необходимите условия за упражняване право на приспадане на данъчен кредит за зарежданото гориво за леките автомобили, както и за направените разходи за ремонт и поддръжка на автомобилите.
Съгласно чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДЦС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.
В ал.2, т.1 на чл.70 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т.4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието транспортни услуги. Съгласно чл.367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
В конкретния случай, в запитването е посочено, че дружеството използва леките автомобили единствено и само за търговски цели – разносна търговия. В ЗДДС няма легална дефиниция и на понятието разносна търговия. По смисъла на Наредба 11-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗДДС когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка.
В случая от запитването не става ясно дали дружеството има отделни договорености с клиентите си по отношение на определена цена на транспортна услуга, във връзка с осъществяваната разносна търговия.
Когато при осъществяване на разносна търговия доставката със стока се съпътства от друга доставка – в случая осъществяване на транспортна услуга и плащането е
определено общо, предвид разпоредбата на чл.128 от ЗДДС следва да се приеме, че е налице една основна доставка – доставка със стока.
В случаите когато плащането не е определено общо и транспортната услуга е с отделна цена от цената на стоката, са налице две доставки – доставка на стока и доставка на транспортна услуга.
Предвид гореизложеното считаме, че в конкретния случай, при осъществяване на разносна търговия, разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 и т. 4 от ЗДДС би могла да се приложи само в случаите, когато дружеството използва леките автомобили единствено за транспортни услуги, във връзка с тази дейност, за които има изрични договорености между страните и лицето разполага с документи, доказващи извършването на същите.
В случай, че дружеството използва леките си автомобили и за обслужване на други дейности, които не са свързани с предоставяне на транспортни услуги на други лица, разпоредбата на чл.70, ал.2, т.1 и т.4 о ЗДДС не следва да се прилага.
//

Оценете статията

Вашият коментар