приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС 16

2_287/10.05.2018г.

ЗДДС; 21, ал.2
ЗДДС; чл.82, ал.2, т.3

ОТНОСНО: приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС

В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Предмет на дейност на дружеството са дейности в областта на информационните технологии. Ежемесечните, присъщи разходи на предприятието, са хостинг и технически услуги от чуждестранни лица.
Въпросът е:
1. Във връзка с приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС и задължението на дружеството да начисли ДДС за получените услуги, има ли значение дали доставчикът на услугата е от ЕС или извън ЕС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изразявам следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка дружеството е получател по доставки на услуги.
Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в чл.21 от ЗДДС и е в зависимост от статута на получателя на услугата.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга се определя по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДДС и е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
Когато получателят е данъчно задължено лице се прилага чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно който, мястото на изпълнение на доставката на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Без значение е дали получателят- данъчно задължено лице е установен на територията на държава членка или в трета страна.
Мястото на изпълнение на доставките на технически услуги и хостинг е в България, където е установено дружеството получател на услугите.
На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за доставките на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя- данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС. Условието за приложението на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС е доставчикът да е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и облагаемата доставка да е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Без значение е факта дали доставчикът е установен на територията на ЕС или в трета страна, както и дали същият е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
Предвид гореизложеното за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС по реда на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС за получени услуги с място на изпълнение на територията на страната както от доставчик, установен на територията на ЕС, така и от доставчик, установен в трета страна или територия.
Начисляването на данъка се извършва чрез издаване на протокол по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, който следва да съдържа регламентираните от чл.117, ал.2 от с.з. реквизити.
По силата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените данъчни документи в дневника за продажби през данъчния период, през който са издадени.
Като данъчен документ по чл.112, ал.1, т.3 от ЗДДС, протоколът по чл.117 следва да бъде отразен в дневника за продажбите, като се попълнят общите данни в колони от 1 до 8, както и колони 14- данъчната основа на получената услуга и колона 15 – начислен ДДС.
За начисления ДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит при спазване разпоредбите на ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар