Приложението на ЗДДС и ЗКПО при доставки на проектантски услуги от дружество, установено в друга държава членка

2_700/01.09.2016г.
ЗДДС чл.21, ал.4, т.1
ЗДДС чл.82, ал.2, т.3
ЗДДС чл.96, ал.2
ЗКПО чл.195, ал.1
ЗКПО чл.201
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС и ЗКПО при доставки на проектантски услуги от дружество, установено в друга държава членка
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, заведено с вх. № ….. в регистъра на дирекцията,в което е описана фактическа обстановка, касаеща дейност на дружество, установено на територията на Холандия, както следва :
Проектантско бюро, регистрирано за целите на ДДС в Холандия, е сключило договор за възлагане с Община в България, съгласно който следва да предостави на общината проектантски услуги, касаещи конкретен недвижим имот в България.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Какъв е редът за облагане по ЗДДС на предоставената проектантска услуга от холандското дружество в България?
2.Следва ли дружеството да начисли ДДС при издаване на фактурата?
3.Формира ли облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС тази доставка и следва ли дружеството да се регистрира по ЗДДС при достигане на оборот от 50 000лв.?
4.Каква е процедурата за доброволна регистрация по ЗДДС в страната. Възможно ли е тази регистрация да се направи на база на служебен номер, издаден от НАПпо реда на ДОПК, на основание „място на стопанска дейност в страната“?
5.При регистрация по смисъла на ЗДДС на холандското дружество в България, приложими ли са общите разпоредби на закона относно приспадане и възстановяване на данъчен кредит, например за получени услуги от подизпълнители на проектантски услуги?
6.Какъв е редът за облагане по смисъла на ЗКПО на предоставената проектантска услуга в България?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на данъчното законодателство, изразявам следното принципно становище:
А.По приложението на ЗДДС:
По първи и втори въпрос:
С данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуги, която е с място на изпълнение на територията на страната /чл.2, т.1 от ЗДДС/.
В общият случай, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДДС,мястото на изпълнение на доставка на услуга с получател данъчно задължено лице е там, където е установен получателят, или неговият постоянен обект, ако услугата е доставена на обект, който се намира на различно място.
Изключения от общото правило са предвидени в ал.4 на чл.21 от ЗДДС. На основание чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, свързана с недвижим имоте мястото, където се намира недвижимият имот,включително при услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Тъй като проектантската услуга е свързана с конкретен недвижим имот, е налице доставка по чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, която съгласно изложената фактическа обстановка, е с място на изпълнение на територията на страната.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е дължим от получателя- регистрирано по ЗДДС.
В тази връзка за нерегистрираните за целите на ДДС получатели на услуги, за които данъкът е дължим по реда на чл.82, ал.2 от ЗДДС е предвидена специална регистрация почл.97а, ал.1 ЗДДС.
На основание чл.12, ал.2 от ЗДДС доставката, по която платец на данъка е получателя не подлежи на облагане от доставчика.
Съгласно правилата на чл.114, ал.4 от ЗДДС при документиране на доставка, за която данъкът е изискуем от получателя във фактурата се посочва „обратно начисляване“ и основанието за това – чл.21, ал.4,т.1 от ЗДДС.
По трети въпрос:
На основание чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС облагаемият оборот за задължителна регистрация по закона, представлява сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка.
По силата на чл.96, ал.3 от ЗДДСД в облагаемият оборот не се включват доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по реда на чл.82, ал.2 и 3 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното,проектантските услуги, извършени от регистрирано за целите на ДДС лице в Холандия, които са с място на изпълнение на територията на страната и за които данъкът е дължим от получателя по доставката, не формират облагаем оборот за регистрация по чл.96 от ЗДДС за холандското дружество.
За дружеството не възниква задължение за регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, има право да се регистрира по този закон.
Регистрацията се извършва, като лицето подаде в компетентната териториална дирекция на НАП заявление за регистрация по реда на чл.101 от ЗДДС.
Регистрацията по ЗДДС е неразделна част от регистрацията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 72, ал. 1от ППЗДДС не могат да се регистрират по ЗДДС лица, които нямат регистрация по ДОПК.
Съгласно чл. 84, ал.1 от ДОПК идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията.
По силата на чл. 3, ал.1, т.5, б.“а“ от Закона за регистър БУЛСТАТ, чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект подлежатна вписване в регистър БУЛСТАТ.
За да се регистрира за целите на ЗДДС холандското дружество следва да е вписано в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ за извършвана стопанска дейност на територията на страната.
По силата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС при доставки на услуги по чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика- регистрирано поЗДДС лице, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Ако дружеството избере да се регистрира по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС, ще е задължено да начислява ДДС за доставките на проектантските услуги.
Следва да имате предвид, че на основание чл.108, ал.2 от ЗДДС регистрирано лице по изборпо реда на чл.100, ал.1 от закона няма право да прекрати регистрацията сипо-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрация по ЗДДС по този ред.
По пети въпрос:
На основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Съгласно чл.69, ал., 1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъчен кредит за стоките и услугите, които се използват за целите на извършваните облагаеми доставки.
За дружествотоще възникне право на приспадане на данъчен кредит след датата на регистрация по ЗДДС за получени стоки и услуги от други регистрирани лица по общия ред на закона, ако са изпълнени условията на чл.71 от ЗДДС и при спазване на ограниченията в чл.70 от ЗДДС.
Б. По приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
По шести въпрос:
Какъв е редът на облагане по смисъла на ЗКПО на предоставяната от холандското дружество проектантска услуга в България ?
По силата на чл.195, ал.1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.
Следва да имате предвид, че за целите на данъчното облагане определящо е квалифицирането на дохода, което означава, че следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга.
Предвид липсата на по-подробна информация относно клаузите на договора, сключен между българската община и холандското дружество, относими към случая биха могли да бъдат посочените в чл.12, ал.5, т.3 и т.4 от ЗКПО възнаграждения за авторски и лицензионни възнаграждения и за технически услуги, които са определени като доходи от източник в Република България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната.
Понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“ е дефинирано в т.8 на §1 от допълнителните разпоредби/ДР/ на ЗКПО, а понятието “възнаграждения за технически услуги” е дефинирано в т.9 на същия параграф от ДР.
Изхождайки от съдържанието на определението в §1, т.8 от ДР на ЗКПО, посочените в запитването доходи, платими на чуждестранното лице, ще попаднатв обхвата на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения”, акополучените проектантски услуги са обект на авторски или сродни на него права и ще подлежат на облагане с данък при източника по чл.195 от ЗКПО във връзка с чл.12, ал.5, т.3 от същия закон.
Услугата „изработване на проект“ не попада в обхвата на понятието „техническа услуга“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО. Следва обаче да се има предвид, че ако при предоставянето на проектантските услуги, чуждестранното лице изпълнява и допълнителни функции по проучване и предоставя информация, консултира българската страна по договора, т.е. има елементи на консултация и препоръки, върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника. Дружеството – платец /българската община/ трябва да може да разграничи консултантския елемент, който подлежи на облагане с данък при източника.
Данъкът по чл.195, ал.1 от ЗКПО се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица. В конкретния случай, той следва да бъде удържан от българската страна по договора.
Лицата, задължени да удържат и внасят данъка при източника, декларират това обстоятелство по реда на чл.201 от закона. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.
Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195 от закона, са длъжни да внесат дължимите данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода съгласно чл.202, ал.2 от ЗКПО.
По искане на заинтересованото лице /Холандското дружество/, за внесения по реда на този закон данък върху доходите на чуждестранното юридическо лице се издава удостоверения по образец по реда на чл.201, ал.4 от ЗКПО. Удостоверението се издава от съответната териториална дирекция на НАП, където е подадена или подлежи на подаване декларацията по ал.1.
Когато данъкът при източника не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица (чл. 203 ЗКПО).
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.13 от ЗКПО, която указва, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Това означава, че когато се реализира доход, облагаем с данък при източника по реда на ЗКПО от чуждестранно лице, местно на държава, с която Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и същата съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на местното законодателство, се прилагат разпоредбите на спогодбата.
Процедурата за прилагане на СИДДО е уредена в глава шестнадесета, раздел трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
По отношение въпроси, свързани с прилагането на СИДДО, компетентна да отговаря еДирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар