2_928/19.12.2017г.
ЗДДС; чл. 17, ал.2
ЗДДС; чл.111а, ал.3
ППЗДДС; чл.79, ал.3
ОТНОСНО: приложението на ЗДДС при доставки на стоки извън територията на страната
В Дирекция ОДОПе постъпило Ваше писмено запитване,заведено в регистъра на дирекцията с вх. ……,в което е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е регистрирано по ЗДДС. Ще закупува стока от Украйна, която няма да транспортира до територията на страната, а ще продава на дружества, регистрирани за целите на ДДС в Румъния, Хърватска, Германия и Чехия, като са възможни два варианта на доставката:
1. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я внася на територията на ЕС в Румъния, Хърватска и Чешка Република, където я продава на дружества от тези държави , без тази стока да се транспортира до територията на България.
2. Българското дружество закупува стоката от Украйна и я продава на територията на Украйна на дружества, регистрирани по местното законодателство за целите на ДДС в Германия, без тази стока да пристига в България.
Въпросите са:
1. Какви доставки ще извърши дружеството при продажбите на стоките в посочените два варианта?
2.Какви първични счетоводни документи трябва да издаде или да притежава за тези продажби дружеството?
3.Как следва да се отразят продажбите в дневника за продажбина българското дружество и в двата варианта?
4.Следва ли за продажбите да се подава VIES декларация и доставките да се декларират в системата на Интрастат и в двата варианта?
5. Какъв е прагът за регистриране за целите на ДДС в Румъния , Хърватска,Германия и Чешка Република.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС), изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали е налице превозване на стоката.
По силата на чл.17, ал.1 от закона, мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва е мястото, където стоката се намира към момента на прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза и към получателя.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в първия вариант дружеството ще осъществи внос на стоката на територията на държавата членка по вноса- Румъния, Хърватска и Чехия.
За определяне на мястото на изпълнение на доставката по продажба настоката на клиенти от Румъния, Хърватска и Чехия ще важат отново правилата на чл.17 от ЗДДС и то ще е в зависимост от наличието или липсата на транспорт по конкретната доставка. В описания случай мястото на изпълнение ще е на територията на съответната държава членка, където се прехвърля собствеността върху стоката или от където започва превозването на стоката към получателя. Следва да имате предвид, че доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка формират облагаем оборот за регистрация за целите на ДДСв тези държави членки.
При осъществяването на втория вариант на доставкитебългарското дружество ще извърши доставка с място на изпълнение на територията на трета страна – Украйна, като внос на Европейската митническа територия ще извърши дружеството получател, което ерегистрирано за целите на ДДС в Германия.
Следователно, и в двата описани варианта дружеството ще извърши доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
По втори въпрос:
На основание чл.111а, ал.3 от ЗДДС, документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на ЗДДС, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице е длъжно да издаде фактураза извършена доставка на стоки или услуга и при получаване на авансово плащане, като фактурата се издава в петдневен срок от дататана доставката илиполучаване на авансовото плащане. Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл.114 от ЗДДС реквизити.
На основание чл.79, ал.3 от ППЗДДС, доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Предвид гореизложеното следва да се запознаете със законодателството на Румъния, Хърватска и Чехия във връзка с документирането на доставките, сроковете за издаване на данъчни документи за доставките и реквизитите, които следва да съдържат тези документите.
В ЗДДС не са регламентирани доказателства за удостоверяване надоставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което тези доставки можете да удостоверите с всички налични доказателства за прехвърляне правото на собственоствърху стоката и нейното превозване.
По трети въпрос:
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл.112 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол. Съгласно гореизложеното за дружеството възниква задължение за отразяване на издадените по реда на чл.113 от ЗДДС фактури за доставките с място на изпълнение на територията на трета страна в дневника за продажбитеза данъчния период, през който са издадени. Фактурите следва да бъдат отразени в дневника, като се попълни общата информация по доставката вколони от 1 до 8, като и колона 23- данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По силата на разпоредбата на чл.12, ал.2 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, поради което издадените фактури по реда на данъчното законодателство на други държави членки също следва да намерят отражение в дневника за продажбите. Фактурите следва да бъдат отразени в дневника, като се попълни общата информация по доставката вколони от 1 до 8,както и колона 23- данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
Видно от цитираната разпоредба, за дружеството не възниква задължение за подаване на VIES-декларация при осъществяване на доставките и при дватаварианта.
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки, системата “Интрастат“ се прилага за събирането на данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки от Европейския съюз. Относно декларирането на продажбите в системата Интрастат, запитване можете да отправитекъм дирекция “Интрастат“ при ЦУ на НАП – София, която е компетнетна да изразява становище то тези въпроси..
По пети въпрос:
Компетентностите на Националната агенция за приходите /НАП/са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/, като сред тях са да осигурява обслужване на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
НАП не е компетентна да изразява становища по прилагането на данъчно законодателство, действащо на територията на друга държава членка.
За целта е необходимо да се запознаете с условиятаи реда за регистрация, регламентиранив данъчното законодателство на всяка държава членка, на територията на която ще извършвате облагаеми доставки.
.