2_1801/01.12.2011 г.
ЗКПО чл.33
В Дирекция ОУИ …………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№……………., в което са поставени въпроси относно признаване на разходи за дневни командировъчни пари, изплащани на служители и управители на дружеството. Дейността на дружеството е в областта на производството на електроника, хардуер и софтуер; има сключен договор с фирма от Холандия, съгласно който чуждестранната фирма поема за своя сметка разходите за пътуване, а физическите лица нощуват в къщата на управителя.
При така изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
Условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /Обн. ДВ.бр.50/11.06.2004г., посл.изм. ДВбр.19/08.03.2011г./. Според чл.4, ал.1 от Наредбата заповедта за командировка може да се издава от ръководителя на едно ведомство или предприятие, а разходите в левове и във валута да бъдат за сметка на друго ведомство или предприятие, в чийто интерес се осъществява командировката, след предварително писмено съгласуване между страните.
Разходите за командировки /пътни, дневни, квартирни и други/, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица за целите на облагането с корпоративен данък.
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО се признават за данъчни цели счетоводнитеразходи за пътуване и престой на физически лица при следните условия:
-когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лицеи
-разходите са за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите документи, изготвени в съответствие с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Освен това, за да се признаят за данъчни цели счетоводните разходи за командировки, същите следва да бъдат документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО. Според чл.10, ал.1 от закона, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч./, отразяващ вярно стопанската операция, а съгласно ал.2 на чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч., при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Следва да имате предвид, че признаването на разходите по чл.33 от ЗКПО подлежи на последващ данъчен контрол, извършван от органите по приходите по реда на чл.110 от ДОПК.
‘