ОТНОСНО:продажба на стока за Сърбияи последващо връщане на същата стока
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……………….Пловдив с вх. № 20-25-155/ 30.06.2009г.е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е производител на механизми за дивани. Оформен е износ по смисъла на ЗДДС за РСърбия. Стоката не е получена от евентуалния купувач, не е разтоварена и е върната обратно в България, без да бъде сменена собствеността.
Поставен е следният въпрос: Следва ли стоката да бъде обложена с ДДС или не.
В отговор на поставения от Вас въпрос и предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка /фирмата пояснава, че е оформен износ, но стоката е върната в страната без да се смени собствеността, което взаимно си противоречи/, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В чл.17, ал.2 от ЗДДС е указано, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Съгласно разпоредбите на чл.28, т.1 от закона, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Документите, с които се доказва тази доставка сапосочени в чл.21, ал.1 от ППЗДДС, а именно:
1. писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Следва да се има предвид, че ако Вие попадате в горната хипотеза, но стоката е върната поради рекламация, би бил приложим чл.58, ал.1, т.17 от ЗДДС. Освободен от данък е вносът настоки, които са били изнесени и върнати в срок до една година по рекламация. По смисъла на чл.51, ал.4 от ППЗДДС, в случаите на освобождаване от данък при внос по чл. 58, ал. 1, т. 17 от закона вносителят следва да представи пред компетентното митническо учреждение протокол или друг документ, доказващ, че стоките са върнати по рекламация за качество или неспазени стандарти.
Ако Вие не докажете по безспорен начин рекламация, следва да се приложи общия ред. Съгласно чл.54 от ЗДДС, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности.
Съгласно разпоредбите на чл.90, ал.1, т.1 от ЗДДС, в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджетпо сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса.
Следва да се има предвид, че за така внесения данък ще е на лице право на приспадане на данъчен кредит при условията на чл.69, чл.71, т.3 и чл.72 от ЗДДС.
‘